Емо стил

Реших да ви разкажа една легенда, която се носи из нашия град от две години. С новата ми компания излизам повече от година, но досега никой не беше ми я разказвал. Преди дни ми разказаха тази история, а буквално вчера разбрах всички подробности. Всички, които знаят историята я наричат легенда, макар героите в нея да са реални хора.

Приятелите наричали момчето Лео, а момичето Джули. Момчето живеело в стара къща, родители нямал, само с баба си живеел, но й оставали броени дни да живее. Джули живеела с родителите си в пет етажен блок. Лео бил обикновен младеж нито пънкар, нито емо, нито рапър, а Джули била емо .... Мога още дълго да ги описвам така, но накратко двамата били пълна противоположност. Нямали нищо общо, но все пак ...

Запознали се в обща компания, в същата таз компания, с която оз излизам в момента. Когато се запознали не се харесали изобщо, а може пък и да са се харесали, но просто да не са го показали. Кой ги знае! Когато били заедно постоянно се карали, а един без друг им било скучно. И двамата били странни, но съвсем скоро разбрали, че не могат един без друг.

Изминали три месеца, преди той да й разкаже истината. Седели в кухнята в дома на Лео, пиели чай и се държали за ръце, когато се решил на това.

- Джули, трябва да ти разкажа нещо – започнал той, - не знам как ще го приемеш, но трябва да ти го кажа ...
- Нещо сериозно? – в очите на Джули напираха сълзи
- Да …
- Говори ми, не мълчи!
- Скоро трябва да замина, да замина далеч, но трябва да намеря начин да се виждам с теб
- Не те разбирам? Искаш да се разделим? Така ли?
- Да, не … Не в това е работата, Господи, толкова е сложно, но трябва ….
Тогава той й разказа и беше честен с нея. Разказа й, че има дарба и вижда бъдещето. Когато бил малък видял, че на 18 години ще умре. Над него тегне проклятие. Животът му зависи от живота на неговата баба. Когато тя умре, тогава и той ще умре.

Джули не му повярвала и скоро забравила за това. Но не изминали и няколко месеца и го приели в болницата, заедно с баба му. След два дена починал на ръката на Джули. Изминал един месец след смъртта му. Джули престанала да излиза от тях, затворила се в себе си, не виждала смисъл в живота. Защо не му повярва, когато й каза? Този въпрос не спирал да я измъчва. Може би можеше по някакъв начин да му помогне, да го спаси … В главата й се въртели всякакви мисли … но защо? Защо той?

Както обикновено стояла в дома си, когато на мобилния й телефон пристигнал sms от непознат номер със странно съдържание. „Привет, Джули! Аз съм Лео, помниш ли ме? Разбира се, че ме помниш ... Всеки ден те наблюдавам и много ми липсваш ... Аз съм високо над теб, тук е добре, не се безпокой за мен. Обичам те!”. Вик се изтръгнал от гърдите и повече нищо не си спомняла. Изплашила се много и на никого нищо не казала за този sms. След това започнали редовно да си пишат съобщение. Последният му sms бил повече от странен. „Мога да се върна при теб, ако убиеш по-малката си сестра, ще взема сърцето й и отново ще бъда с теб. А ако не я убиеш, ела при мен, убий себе си!”. Джули не събрала смелост да убие шестмесечната си сестра, затова се самоубила. Скочила през прозореца.

След този случай хората из града говорят, че всяка нощ двамата се срещат на гробовете си, облечени в бяло. Лео в бял костюм, а Джули в булчинска рокля. По цяла нощ разговарят. За тази история приятелите ми разбрали от дневника на Джули, който тя водела през последната година. В компанията ни за тази история не се говори, защото е доста странна ... пък и никой не знае какво ни очаква в бъдеще ....