Емо стил

Парк. Слънчев ден. Влюбена двойка се разхождала по алеите. Младежът бил много красив, момичето била емо и това й личало. Разхождали се спокойно, държали се за ръце и весело разговаряли за нещо. Момичето се усмихвало, а приятелят й не можел да откъсне очи от нея. Били заедно от доста време, отношенията им били сериозни, вече запознали и родителите си и твърдо били решили да се оженят.


Отсреща се задала тълпа младежи, но двойката влюбени не им обърнала внимание, докато не дошли до тях. Младежите започнали да се заяждат с момичето по повод облеклото й. Приятелят й се опитал да я защити, но те били много повече.

Тълпата ги притиснала към гората, където никой нямало да ги види. Няколко от младежите започнали да притискат девойката, а останали те държали приятеля й. Той се опитвал да се отскубне, но те били по-силни от него. Не можел да гледа как причиняват болка на момичето му. Още по-зле се чувствал, защото не можел да направи нищо за да й помогне. Тя крещеше, но беше крехко момиче и нищо не можеше да направи. Момчетата го предупредили, че ако си мълчи, няма да го закачат.

Убивали момичето пред очите му, а той нищо не можел да направи. Докато издевателствали над нея го карали да гледа. Извръщал глава, но отново го заставяли да гледа това, което й причиняват. Момичето се дърпало, крещяло, но след всеки удар с крика, виковете й ставали все по-слаби и по-слаби. Когато престанала да издава каквито и да било звуци и не помръдвала, момчетата пуснали приятеля й и се разбягали.

Спуснал се към приятелката си, плачейки. Не можел да остане равнодушен пред гледката, която представлявала приятелката му в този момент. Цялото й тяло било в кръв и синини. Не откривал пулс, било твърде късно ...

След три дена я погребали. Родителите му се опитвали да успокоят майка й. Младежът стоял настрани, не можел да спре сълзите си. Той отишъл последен на гроба и дълго стоял там. Заклел се, че ще отмъсти за смъртта й и чак тогава ще отиде при нея.

За да се разсее младежът посегнал към дрогата. В интервалите между дозите се е стараел да разбере всичко за момчетата, които му причиниха толкова много страдание. Купил си пистолет от същите хора, от които си купувал и наркотиците. Следващата му цел била да открие всяко едно от момчетата и да го убие. Щателно проучил всеки един от тях, особено моментите, в които оставали сами. Три месеца събирал информация.

Лятната ваканция свърши, започна учебната година и въпреки че младежът учеше в университета, не посещаваше учебните занятия. В живота му имаше една единствена цел и нямаше търпение да я постигне по-бързо.

Ето че настъпил денят когато открил единия от младежите и с думите „това е за моята любов” стрелял два пъти от упор и още един контролен изстрел в главата. По същия сценарий лишил от живот и останалите момчета от злополучната компания.

Лежал на леглото, вперил поглед в тавана. До него била спринцовката със смъртоносната доза. Гледал снимката й, а от очите му се стичали сълзи. Спомнил си как са си прекарвали времето заедно, как я е гледал, усмивката й, влюбените й очи ...

Погребали ги един до друг ...