Емо стил

Никога няма да стана друг човек, както и ти не искаш това. Искай, искай, моли се! Прави, каквото искаш. Заставяй ме да забравя лошото, заставяй ме да забравя тъпата болка в главата си, безсънните нощи, горчивите сълзи. Заставяй ме! Аз няма да те слушам. Ти ме лъжеш изкусно. Защото сам си вярваш, в това което говориш. Аз няма да те убеждавам, някога ще разбереш, че съм била права. Тогава ще ми се извиниш.

Остави. Всичко светло в моята душа е и така мъртво, този удар няма да бъде излишен, нищо не е излишно.

Камък на течаща вода. Не ме оставяй да привиквам. Моето сърце е в белези, което силно защитавам от стари рани. Не ги бутай много те моля.

Аз те обичам и те обичам искрено. Ти си моят лъч светлина. Ти си единственият за когото живея. Моят тъмен свят. В него няма много слънце и топлина, ето това ти не можеш да разбереш. Как да сгрея теб, като самата аз съм студена и почти мъртва. Живот ... това е излишна игра за всеки.

Не аз реших. Аз реших да сложа край на това сама. На теб ще ти е болно, защото ти вярваше в мен. Но на теб не ти вярвам понеже в началото започна ти - най близкият за мен човек, разболя ме. Аз сега не мога да забравя това и няма никога да забравя даже след милионите писма, ласкави приказки, след голямата ти любов. Ти можеш да ме направиш щастлива с една дума. Ти можеш да убиеш желанието ми за живот с една дума. Това ме плаши.

Аз ще се постарая да нараня сърцето ти колкото мога по-малко. Не искам да те заставям да страдаш, защото преди и сега животът ти прилича на любовта ти и на щастливите ти очи. Аз просто няма да ти отговарям. Ще ми бъде тежко знам. Ти ще страдаш. Но после ще ти мине и ще живееш така, както си живял преди няколко месеца. Ще си имаш някое момиче, защото нея я има. Май, юни, юли, август, септември. Месеци на щастие, месеци живот. Ще се разстроя, защото отдавна се познаваме, а няма да мога да те поздравя за рожденият ти ден.

Но аз винаги ще отбелязвам този ден - двадесет и пети април, какъв празник, тогава в мен има живот. Моите празници се разпределят на два месеца - март и април. Това са рождени месеци - единият отрови моят живот и ми взема сърцето, а другият почти успя да го върне и възкреси.

Това не е живот. А съществуване. Посветих живота си на един. И това за мен винаги ще бъде свято. Винаги. Защо ли не отидох при него за помощ. Никога няма да затворя вратата пред него. Не ревнувай, не го обичам. Просто се заклех да бъда винаги до него, а аз не нарушавам клетви.

Аз съм глупава. Не съм достойна за теб, защото ти искаш да бъдеш щастлив. А аз не. Не се сърди, че те обичам. Много. Но ти не трябва да ме обичаш, понеже животът си е мой - скръбно мълчание, даже не е траурен марш.