Емо стил

Лена беше съвсем обикновено 16-годишно момиче. Живееше в малък градец. Момичето израстна в семейство от средната класа и не е свикнала с разкош.

Владо също беше на 16 години. Родителите му бяха много богати. Живееше с родителите си в центъра на Москва в огромна къща. Домът им винаги беше пълен с гости. На младежа още от ранна възраст му омръзна от тази суета. Искаше спокойствие.

Летен ден. Лена отиде до любимата си бреза, недалеч от реката. Вървейки към дома си, който се намираше близо до реката, тя Го видя. Той беше прекрасен. Черна коса, зелени очи и прекрасна усмивка. Беше любов от пръв поглед … Отиде на любимата си полянка и седна. Седеше и мислеше за НЕГО … Времето минаваше неусетно, вече се канеше да тръгва, когато чу стъпки. Обърна се и видя Него.

- Здравей! Какво правиш тук? – попита я той
- Това ми е любимото място. Често съм тук. – отговори Лена
- Аз съм Владо. Тъкмо пристигнах. Ще ми покажеш ли вашето градче?
- С удоволствие! Аз съм Лена. Разбира се ще те разведа наоколо.
Разхождаха се из градчето и сякаш забравиха за целия свят. След седмица започнаха да се срещат.

Отношенията им бяха перфектни. 1 септември. Отново на училище. Отидоха заедно на първия учебен ден. Владо отиде до Лениния град и се премести в нейния клас. И тогава видя НЕЯ, най-красивото момиче в класа. И … се влюби. Тя се казваше Даша. Започнаха да се срещат тайно от всички. Владо водеше двойнствен живот. Това продължи два месеца. Скоро на Даша и Владо им омръзна да крият връзката си и той реши да се раздели с Лена.
- Привет, Лена! - рече по телефона като се стараеше гласът му да звучи нежно.
- Привет, мили!
- Искаш ли да се видим? Трябва нещо да ти кажа.
- Чудесно. Аз също трябва нещо да ти кажа.
- Да се срещнем както обикновено при нашата бреза?
- Добре.
На срещата отиде тъжен, а тя сияеща от щастие. Срещнаха се и Лена се хвърли на врата му.
- Влади, бременна съм – тихо му прошепна в ухото и заплака от щастие.
Мълчание …
- Наистина ли? – накрая попита Владо
- Да, детето ни е на 3 седмици.
- Лена, мисля, че трябва да се разделим. Обичам друга.
- А нашето дете? – попита Лена и от очите й бликнаха сълзи.
- Искаш ли да ти дам пари за аборт?
- Не, искам да родя детето, да го възпитаваме заедно, да се оженим и да бъдем щастливи.
- Обичам друга. Прости ми! – каза Владо и просто си тръгна.

Лена вече не плачеше, ревеше с пълно гърло. “Обичам го и не мога да живея без него” – мина й през главата. Застана на релсите и зачака влака. Не искаше да плаче повече, но сълзите сами се стичаха по бузите й. лена чу приближаващия влак, а след малко го и видя. Не се страхуваше, искаше точно това ….

На следващия ден във вестника се появи статия: “На релсите беше открито мъртво момиче. Тялото й беше дотолкова смазано, че е невъзможно да се установи нейната самоличност. Експертизата показа, че момичето е било бременно.” Владо веднага разбра за кого става въпрос. “Господи, убих любовта и детето си” и хукна навън. Отиде на любимото им място, стоя там целия ден, късно след полунощ се прибра у тях.

Отиде на погребението на Лена. Всички бяха в черно. Много плака ….

Зима. Владо отиде на гроба на Лена. В ръцете си носеше огромен букет кърваво червени рози за Лено и плюшен мечок за нероденото си дете. Краката му се подкосиха и падна върху гроба на любимата си. Спомни си първата им среща. Много плака. Изминаха часове. Заспа. Сутринта охраната го намери мъртъв.