Емо стил

Винаги съм те обичала и все още те обичам. Не обръщаше внимание на безумната ми любов. Загубвах си ума когато видех очите ти, когато почувствах дъхът ти. А ти се обръщаше към мен като към далечна позната.чаках те, чаках да осъзнаеш всичко, чаках стъпките ти. Но това не се случи, изгубих всякаква надежда …

Но дойде време, когато приятелите ти един по един те изоставиха. Тогава трябваше да отидеш някъде, загуби досегашния си живот. Не ти останаха близки хора. Неочаквано си спомни за моята странна любов.

Дойде при мен. Да, обичах те, но какво можех да направя? Тогава каза:
- Ти си ми единствената надежда!
- Знаеш ли, мили, моите надежди за теб отдавна изгоряха.
- Но ти още ме обичаш, нали?
- Да!
- Какъв е проблемът тогава?
- Ти си проблемът, мили!
- Какво мога да направя?
- Нищо ...
- Мога ли да ти помогна?
- Вече не можеш ...
- Какво искаш?
- Щастие!
- Само това?
- Нима е малко? Чаках те, обичах те и ще те обичам. Но днес искам да се тръгна от теб.
- Добре .... Щом така ще ти е по-добре ...
- Не ...
- Засега.
- Прости ми!

Нищо не разбирам, отдръпна се от мен. В онази вечер заплаках, изпратих те с премрежен поглед ... На себе си казах: «Върни се ... върни се ...». Беше болно да те гледам как си тръгваш.

В същата тази вечер седнах в най-отдалечения ъгъл на стаята ми и дълго плаках. На забелязах кога сълзите ми са се смесили с кръвта,която шурна от ръцете ми.

Разбра за моята смърт на следващия ден. Сърцето ти биеше толкова силно, че от него не можах да чуя какво ми каза. Когато напусна този ад, произнесе:
- Аз също те обичах, просто се страхувах, толкова се страхувах ... още повече те обичах, защото не се отказа и продължи да ме чакаш ... Но нищо, аз ще дойда при теб, и там, надявам се ще бъдем щастливи!


Тези думи чувам и до сега, не ми дават покой. Искам да дойдеш тук при мен. Не мога да забравя думите ти. Ще бъдем вечно заедно Ще сбъдна всички свои мечти, най-сетне ще бъда с теб. Но не съм така щастлива, както ми се иска, тук още никой няма ни сърце, ни душа.

Така любовта ни поглъща в своята необятност. Но по-добре да си сам, отколкото да нямаш ни сърце, ни душа ...