Емо стил

На 8 юли се навършиха 23 години от развръзката на драмата с децата заложници, разиграла се в черноморския курорт Златни пясъци в разгара на туристическия сезон през 1987 г.

На този ден пред елитния хотел "Интернационал" спира синя лада със силистренска регистрация. И от нея към нищо не-подозиращите почиващи полетяват три ръчни гранати. Ранени са трима туристи - руснак, германец и българин.

Минути след взрива ладата е обкръжена от милиционери с автомати. От предната врата излиза мъж и предупреждава милиционерите: "Тук има деца - заложници! Никой да не приближава, трима сме, ще се взривим!". Той хвърля листовки и три паспорта. На листовките пише: „Пътят ни е Турция или смърт. Не сме убивали и никого няма да убиваме. Само от вас зависи дали ще станете убийци на заложниците".

На мястото на „произшествието" пристигат и служители от Държавна сигурност. Сред тях има спецове от местното звено на прочутото направление „Терор”.

До час пред хотел "Интернационал" се събира почти цялото окръжно ръководство на МВР. Командването поема лично първият заместник-министър на вътрешните работи генерал-полковник Григор Шопов, който по това време кара отпуска си на черноморското ни крайбрежие.

На похитителите е дадена радиостанция, с която да разговарят с „ескорта" си от МВР. След дълги увещания колата напуска курорта по определен маршрут.

Оперативните служби на МВР бързо научават почти всичко за терористите и отвлечените деца. Похитителите - Никола Николов и синът му Орлин, са от Дулово, а шофьорът съучастник - Невен Асенов, е техен близък от силистренското село Боил. И тримата са български турци със сменени имена и с роднини в южната ни съседка.

Децата са две момчета от Добрич (тогава Толбухин) - 12-годишният Дарин Христов и братовчед му Николай Петков на 15 г. Двамата щели да ходят на кино в Добрич. Скучаели, когато на паркинга спряла синята лада.

Единият от терористите любезно ги помолил да им покажат пътят до близката бензиностанция. След като заредили с гориво „любезните чичковци" с доверителен глас съобщили на момчетата, че са от Вътрешния отдел на ДС, който контролира работата на колегите си. Предложили на двете деца да се разходят до морето, като „изиграят ролята на заложници", за да могат „инспекторите" да проверят как действат колегите им в екстремални ситуации. После щели да ги почерпят и да им осигурят почивка в станция на МВР. Децата веднага приели.

Спецслужбите откриват и мястото, откъдето са взети гранатите - армейското поделение в Болярово, където е служил Орлин Николов. Гранатите били изнесени по време на отпуски и свиждания от него и баща му.

След пътуване цяла нощ, изтощени от жегата, безсънието и страха да не бъдат атакувани от баретите, похитителите не издържат. Започва разправия помежду им, Орлин Николов бие децата без причина, братовчед му Невен едва държи волана,

крещи освирепял: Млъквайте ще ви избия, малко остава!"

Подминават Царево. На един завой укрит БТР излиза на шосето и спира колоната. Снайперисти са заели позиция между дърветата и чакат заповед. При вида на засадата похитителите грабват отново гранатите, шофьорът се опитва да върне ладата назад. В същото време кризисният щаб получава от Григор Шопов заповед: „Спрете ги на всяка цена".

За случилото се по-нататък разказва о.з. полковникът от

МВР Васил Велков - командир на поделението за борба с тероризма:

"Тогава се получи нещо непредвидено - бетеерът, който прикриваше част от пътя, отпусна спирачки и отвори по невнимание проход в шосето. Веднага извикахме друга кола. Като видяха това, терористите започнаха да бият децата, дръпнаха ладата малко назад и включиха на първа скорост. Колата потегли напред, шофьорът й отвори отляво прозореца и хвърли две гранати по посока на снайперистите. Но гранатите се търкулнаха обратно към колата. В това време седящият отзад хвърли гранатата в краката на баща си. Там имаше още пет гранати. Колата се взриви. За части от секундата щурмовата група, която от четири часа стоеше замаскирана в близкия малинак, се хвърли напред. Успяха да извадят двете деца.

После в продължение на половин час експлозиите продължаваха.

Едното дете беше ранено в краката. Ръцете му се подаваха навън през избитото стъкло. Наш служител го хвана за едната ръчичка, дръпна го хоризонтално, прегърна го и побягна към линейките. Беше извадено и другото дете. Двама от терористите загинаха на място, а третият - ранен, се измъкна навън и падна. По-късно и той почина".

От заложниците най-пострадал е Дарин Христов. След раняването от осколките на взривената граната левият му крак, въпреки операциите, остава по-къс със 7 сантиметра.

Най-леко се отървава братовчед му Николай Петков, който е леко ранен в ръката.

Днес осакатеният от гранатите Дарин преживява с мизерна социална пенсия, а кошмарите от преживяното не са го напуснали.