Емо стил

Черни свещи танцуват като увертюра,
но съм притеглен от трепкащото им обаяние,
към ухаещата гора, която заобикаля стаята,
където дърветата се надигат от утробата.

Отпивам от червеното като кръв вино.
Мислите ми тежат под бремето на времето.
Пиян с познание от извора на живота.
Роден в хаос от любов,
гората ме зове в нощта,
за да ме привлече към воя на вълците,
където заповедите на Христос
са стъпкани във влажната, уханна земя.

Прегръщаме се като любовници пред смъртта.
Паметник на залавянето на дъха.
Както ограничението капе от вените ми,
да покапе рози по мраморните ми гърди.
Жадувам за вятъра и вихрушката на листата
и парфюма от плът.

Гората нашепва името ми…
отново и отново.

Когато луната е пълна,
ще се съберем за да боготворим
духът на твоята кралица,
моята майка - великата Диана.
Онази, която поиска да научи всяка магия,
но още не е опознала най-дълбоките й тайни.
Тогава майка ми ще я научи
на всичко, което още не знае.

Вървя по пътеката към земята на безсмъртните,
където гладните ще отнесат душата ми,
докато дивият лов препуска под клоните.