Емо стил

Всъщност, ако трябва да съм честен, разбирам, че има хора, които наистина преживяват ужасии и това ги подтиква към саморазруха и омраза, насочена към себе си и света. Факт е обаче, че повечето привърженици на емо културата не са нещо повече от позьори.

Интересно ми е как разсъждава едно емо дете, защото като оставим настрана факта, че обичам да ги соча с пръст и да им се подигравам колко са фалшиви, определено много ме вълнува начина им на мислене.

Няколко въпроса ме глождят от известно време и не мога да открия логичните им отговори.
* Защо деца, които (реално погледнато) не са преживели кой знай какво, освен една несподелена любов в 7 клас се обръщат към емо - културата?
* Защо емо-тата претендират да са най-зле и най-забравени от всички, при положение, че в 70% от случаите не е така? (тук насочвам вниманието към псевдоемотата)
* Защо подрастващите в Русия все повече и повече се увличат по тази мода?

Разбирам, че всеки има право на избор в живота и нямам право да съдя когото и да било, но не мога да си затворя очите пред реалността. Познавам хора, които действително страдат и имат истински проблеми, животът буквално ги е премазал още на крехка възраст и тези хора намират в себе си сила да се усмихват, да се борят и да продължават напред. Именно когато съпоставя тези две крайности емо позата ми идва в повече.