Емо стил

Днес всички се обличат като емо, всички се гримират и стрижат като тях, всички го раздават нещастни като тях. А това ме плаши. Защото това са онези, които утре ще станат родители и ще възпитават.

Признавам си, не мога да бъда толерантна към тази глупава култура. И аз не съм сред показалите се като умни, но някои деца много прекаляват с позата. Защото едно е да сложиш силикон в устните, друго е да сложиш метал във вените.

Всъщност, замислям се, не е ли емо породата просто сбор от всички неудачници? Ако си депресиран, ако не ти се живее, ако се чувстваш наранен, сам си намираш начина, по който да се справиш с проблема. Някои твърдят, че с рязането се успокояват. Ок, съгласна съм. Режеш, дори и да не са вените ти, правиш си някакви белези, които после криеш, боли, но се чувстваш добре, защото така изразяваш вътрешното си състояние. Но, мили деца, моля ви, не парадирайте с това!

Когато се режат вени, те се режат веднъж... и завинаги. Не за да привлечеш вниманието на мама и тати. Ако си нещастен и не ти се живее - слагаш края. Ако не ти е добре, намираш си отдушник щом не можеш да спреш всичко.