Емо стил

Луната e като жесток портрет,
ветрове нашепват заповедите на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и среднощният кошмар стъпква сънищата.
Страх и болка придружават смъртта
Но нейното желание е увереността.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Тя грееше като перла над цветовете на водата
на езерото на живота ми,
а тези, които не можеха да я имат
не я пуснаха от този свят.

В онази съдбовна вечер
дърветата имаха мирис на залез и камфор,
а фенерите им гонеха фантоми
и хвърлиха поглед върху любовта ми,
която се изпълваше с печал на лунната светлина.

Зората откри я под взиращия се кедър
копринената рокля разкъсана,
а гарвановата й коса бе покрила разголената й красота.
Тя бе посипана със скреж и знаех, че изгубена.
Плаках, докато сълзите се превърнаха в молитва.

Беше ми се заклела в кръвта си
никога да не се разделяме
за да не открадне сърцата ни ревнивият Рай

Тогава изкрещях:
“Върни се при мен!
Роден съм влюбен в тебе
защо смъртта да застава между нас?”

Заглуших нежните и извивки
с мечти неизречени и последни думи.

В селото не плакаха много за нея,
защото тя беше вещица.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Прегърнах призракът й в мъглата ... /3