Емо стил

Емо съм още времето, когато много хора не бяха чували понятието, а още по-малко знаеха за какво става въпрос. Да си истински Емо е гот, а да си позьор – е наказание.

В последните години все повече тинейджъри се причисляват към движението, но се опасявам, че повечето от тях просто се увличат по готините дрешки, по яките прически, присъщи за стила, но не могат да вникнат в същността му. И ето оттук тръгва всеобщото неодобрение към стила. Всеки разбрал-недоразбрал бърза да се причисли към това, което е модерно към настоящия момент.

Да си истинско Емо не значи да си облечен в съответния дрескод, да имаш съответстваща прическа и да ревтуниш за глупости. Е, точно това ме дразни най-много у най-новата вълна от т.нар. „емота”.

Емото е начин на живот, начин на себеусещане и себеизразяване. Плачеш, когато те боли, когато си обиден и наранен; радваш се, когато има за какво; страдаш, когато ти е тежко – все човешки емоции, присъщи на всеки един от нас и които идват от душата. Но т.нар. нова вълна в емо културата прави всичко това, просто защото смята, че така биха изглеждали като ИСТИНСКИ емота. Е, не изглеждат! Смешни и жалки са, но не го осъзнават! И не съм сигурен, че някога ще го осъзнаят.