Емо стил

Голяма част от тези, които твърдят, че са Емо, не са нищо повече от най-обикновени позьори. Истинските емота, тези, които са отхвърлени от обществото изобщо не парадират с това. Дори напротив, те са кротки, не обичат показността, мразят да се набиват на очи.

Познавам едно истинско емо и то няма нищо общо с тези, които парадират, че са такива. То е едно скромно момче, което дори избягва да общува и наистина, ама наистина много е преживяло за своите 15 години. Слуша си неговата музика и контактува с ограничен кръг хора, които имат сходни до неговите интереси, не се облича като позьорите и не се гримира. Ето това наричам аз истинско емо.

Привържениците на Емо културата са много недолюбвани от обществото и често са отхвърляни. Това до голяма степен се дължи на непознаването на тази субкултура. Една от най-често срещаните нападки е за музиката, която слушат. Широко разпространено е мнението, че Емо музиката е потискаща и подтиква младите, все още неуравновесени хора към самоубийство. Тези, които по един или друг повод са слушали песни на Емо групи няма как да не се съгласят с мен, че това е чиста лъжа.

И преди да нашуми Емо културата е имало хора, които са се самоубивали. В този смисъл да се твърди, че песни на определена група или принадлежността към дадена субкултура подтиква към самоубийство е най-малкото смехотворно.

За мен привържениците на Емо културата са едни най-нормални тинейджъри, които просто се обличат в по-нестандартно, слушат по-различна музика, но са хора като всички останали.

Нека плочата свири. /4

Начинът, по който танцуваш.
Начинът, по който се движиш.
Начинът, по който се взираш в стаята.
Носиш чанти на Диор
и имаш Шанел.
Носиш Луи Витон, Хюго Бос и YSL,
Сега аз имам това,
от което се нуждаеш,
имам DCMA.
Огромни ланци висят на врата ми.
Имам модел 26,
но тя си седи у тях.
Имам спретната блуза,
подгъната навътре към кръста.

И плочата продължава да свири
същата стара песен.
Долу ръцете от моето момиче!
Долу ръцете от моето момиче!
Те казват "Аха, аха".
Но плочата продължава да свири
същата стара песен.
Те казват "Аха, аха".
Долу ръцете от моето момиче!
Долу ръцете от моето момиче!

Сега тя изпотява приятелите ми.
Харесва плочата, която пускам.
Но и татуировките на Адам Бартън
Но тя не може да каже: "Какво става?"
Е, какво прави тя?!
Тя просто стои изправена
в другия край на стаята.
Имам AMC, татуиран на ръката си.
Имам черна улица на черна кърпичка.

И плочата продължава да свири
същата стара песен.
Долу ръцете от моето момиче!
Долу ръцете от моето момиче!
Те казват "Аха, аха".
Но плочата продължава да свири
същата стара песен.
Те казват "Аха, аха".
Долу ръцете от моето момиче!
Долу ръцете от моето момиче!

Тя не иска да говори за това.
Той иска да се бори за това.
Аз не искам да се боря за това.
Аз просто искам да бъда това.
Просто се опитвам да остана
затова излез от вагона.
Знаеш ли момчето започва да мрази
момичето, което дойде с него,
Това не е момчето, с което тя излизаше
Започват борба
и сега приятелят зяпа
диско-топката на тавана,
тя прилича на верижката, която нося,
но музиката продължава да свири
Огромни ланци висят на врата ми.
Огромни ланци висят на врата ми.

И плочата продължава да свири
същата стара песен.
Долу ръцете от моето момиче!
Долу ръцете от моето момиче!
Те казват "Аха, аха".
Но плочата продължава да свири
същата стара песен.
Те казват "Аха, аха".
Долу ръцете от моето момиче!
Долу ръцете от моето момиче!

Носиш Луи Витон, Хюго Бос и YSL,
Сега аз имам това,
от което се нуждаеш,
имам DCMA.
Огромни ланци висят на врата ми.

Емо децата са изключително слаби като характери. Не могат да се справят дори и най-обикновените ежедневни проблеми, да не говорим за нещо по-сериозно. При най-малката трудност се свират в ъгъла за да циврят.

Трябва да се вземат сериозни мерки за да бъде забранена тази глупава мода. Защото тези неуравновесени, мегачувствителни емо деца съсипват живота си. Я помислете какви ще станат те, когато пораснат? Какви семейства ще създадат? Как ще се реализират в обществото? И имаме ли нужда изобщо от тях?!

Обществото има нужда от позитивни и амбициозни млади хора, такива, които имат цели и мечти, за които да се борят. Хора, които един ден ще движат държавата, ще я управляват и ще пишат законите. Емото носи голяма вреда както за младите хора, така и за обществото, затова трябва да бъде забранено.

В последните няколко години много нашумя емо движението. Емо децата са неразбрани и отхвърлени от обществото и масово прибягват към опити да посегнат на живота си. По-голямата част от обществото смята, че основната причина за това е музиката, която слушат. И това е може би една от най-големите заблуди. Музиката по никакъв начин не влияе на децата да се чувстват самотни и отхвърлени. Ако има виновник за това, то това е времето, в което живеят.

Когато аз бях тинейджър привържениците на метъла и пънка също бяха неразбрани и действително някои от тях опитваха да се самоубият, но не защото слушаха такава музика, а защото бяха тинейджъри. В една такава възраст най-тежките проблеми са когато вкъщи родителите кажат „НЕ” за нещо, когато си неразбран от останалите, когато в училище ти се присмиват за нещо, когато гаджето те зареже и други такива, които ти изглеждат огромни и карат един тинейджър да се изолира от света. Но тогава родителите ни намираха време да се занимават и говорят с нас, а ние общувахме и играехме със своите връстници. А какво правят днешните 14-15-годишни? Прибират се след училище и сядат пред компютъра и останали насаме с него, осъзнават колко са нежелани и че всъщност нямат приятели, тъй като те /приятелите им/ също като тях си седят сами вкъщи пред компютъра. И оттам идва целият проблем.

Вървя в мания,
която кара светът днес да се върти.
Заприличваме на хората,
от които сме заобиколени,
Живеем във време,
пълно с глупости,
от които нямаме нужда.
А може би това е нашата награда
за завистта ни.

Отварям си очите на четири,
за да се опазя.
Но всеки,
който не осъзнава,
това просто изчезва.
Нищо няма да се промени
Защо?
Потъваме в пламъци.
Така че, не съм единствен!

Не ме чакайте,
Защото няма да седя безучастно.
Докато вие кървите,
аз и другите се борим.
Не ме чакайте!
Аз няма да съм тук,
когато това свърши.
Докато не видите истината
и само се преструвате,
не ме чакайте!

Какво е решението?
Ние вече го знаем,
Но не е известно докъде
ще стигне всичко това.
Вие живеете в това време,
но просто не го виждате,
защото сте част от цялата тази игра.

Нищо не можете да направите,
за да спасите себе си.
Оставяте живота си
в ръцете на някой друг.
Никога няма да се справите,
Защо?
Това е единственият начин,
който знаете.
Аз не съм единствен!

Не ме чакайте,
Защото няма да седя безучастно.
Докато вие кървите,
аз и другите се борим.
Не ме чакайте!
Аз няма да съм тук,
когато това свърши.
Докато не видите истината
и само се преструвате,
не ме чакайте!

Кога започнахме да се предаваме
толкова лесно?
Как се стигна до това
нищожно щастие?

Не ме чакайте,
Защото няма да седя безучастно.
Докато вие кървите,
аз и другите се борим.
Не ме чакайте!
Аз няма да съм тук,
когато това свърши.
Докато не видите истината
и само се преструвате,
не ме чакайте!

Преди редовно се режех, когато се чувствах кофти. Въобразявах си, че това ми помага, а и всичките ми приятели постъпваха по този начин. Но ... пораснах, поумнях. Отново си слушам най-яките групи, но вече не се режа.

Когато си на 14 виждаш света по един начин, смяташ, че никой не те разбира и единственото, което ти остава е да живееш с болката. Но след година – две нещата изглеждат коренно различни. Осъзнаваш, че на тоя свят има много по-лоши неща. Дори сега ми се струва смешно за какви неща съм ревала, за какви глупости съм се рязала. Но всеки по различен начин възприема случващото се около него и не всеки може да остане равнодушен към гадната действителност. За щастие растем, поумняваме, учим се от грешките си. Всички минаваме по този път, просто начините на изразяване са различни.

Харесва ми емо културата, обожавам я с цялата й цветност и пъстрота, но не одобрявам рязането. Вече не! Спрях да се режа, спрете и вие!

Нещастието никога не идва само,
когато си навън.
Ако сега се строполя на дивана,
може ли да спя с дрехите?
Танцувах цяла нощ
и съм пиян.
Ако смяташ, че се шегувам,
ще те помоля да си тръгнеш.

Преди време дойде в тази самота,
за да ми покажеш,
че си точно тази, от която имам нужда,
а аз съм този, който мразиш.
Гледаш ме как се разлагам
заради отровата, която обожавам
навън с момчетата.

Бях на запой и ми личи.
Защо не ми дадеш целувка,
преди да си тръгнеш?!

Помогни ми да се съвзема
така ще можеш да отнемеш болката от мен.
Една целувка и се предавам!
Напрегнатият живот ще ме погуби.
Светлината трябва да изгори всички господства,
така ярка, че слънцето да се срамува да изгрее
и да се влюби във всички вампири
за да може да си тръгнеш,
също както разумът ми ме напусна!

Има място в тъмнината,
където животните отиват.
Място, където можеш да свалиш облика си
в канибалския огън.
Жулиета обича да я превъзхождат
и да я владеят
Ромео, пусни ножа
и измий кръвта от ръцете си!

Бях на запой и ми личи.
Защо не ми дадеш целувка,
преди да си тръгнеш?!

Помогни ми да се съвзема
така ще можеш да отнемеш болката от мен.
Една целувка и се предавам!
Напрегнатият живот ще ме погуби.
Светлината трябва да изгори всички господства,
така ярка, че слънцето да се срамува да изгрее
и да се влюби във всички вампири
за да може да си тръгнеш,
също както разумът ми ме напусна!

Много хора обвиняват емо движението и най-вече музиката, че подтиквала младите хора до посягат на живота си. Това са пълни глупости.

Не виждам нищо лошо в това да слушаш емо музика, хардкор, емокор и др., защото музиката не възпитава. Възпитанието идва от семейството и най-вече обществото. Родителите са твърде изморени за да се занимават с децата си, а обществото е под всяка критика. Е, какви да бъдат децата.

С всяка изминала година Емото придобива все по-голяма популярност, защото обществото деградира. Новата мода увлича все повече и повече тинейджъри, които търсят модел за подражание. А той не винаги е добър!

Емото може и да е имало хубав замисъл някога, но в последните години се превръща в секта. А нещата са свързани – подходяща музика, младежката чувствителност и наивност, слабата психика и ето че тинейджърите са готови да се влеят в редиците на Емо.

Най-новата и глупава мода е да си режат вените, че дори и да се самоубиват. Как няма да мислят за подобни глупости, като непрекъснато пред очите им са емо картинки с прерязани вени, изтръгнати сърца и какви ли още не глупости. Слушат музика, в чиито текстове се говори за кървища, убийства, самоубийство, тъга, нещастна любов. Е, какво повече му трябва на объркания и без друго хлапак?!

Любов моя, моля те, не плачи!
Ще измия кървавите си ръце
и ще започнем нов живот.

Разпорих гърлото му
и ти се обадих по телефона
за да сваля маската си.
Точно навреме,
за да чуя, плачеш.

Когато скърбиш за смъртта
на кървавия си любим.
Нощта, в която той умря
скърбиш за смъртта
на кървавия си любим
за последен път.

Любов моя, моля те, не плачи!
Ще си измия кървавите си ръце
и ще започнем нов живот.

Не знам нищо,
не различавам грешното от правилното
Всичко което знам е,
че тази нощ те обичам.

Имаше...
Полиция и проблясваха лампи
Дъждът заваля толкова силно в онази нощ.
Заглавията гласяха "любовник умря".

Когато скърбиш за смъртта
на кървавия си любим.
Нощта, в която той умря
скърбиш за смъртта
на кървавия си любим
за последен път.

Любов моя, моля те, не плачи!
Ще си измия кървавите си ръце
и ще започнем нов живот.

Не знам нищо,
не различавам грешното от правилното
Всичко което знам е,
че тази нощ те обичам.

Тази нощ...
Той те остави и аз го последвах.
Седях пред прозореца на спалнята му.
Стоях пред него,
а той ме молеше да не го правя
Това, което знаех е,
че трябваше да го направя,
защото съм толкова влюбен в теб.

Любов моя, моля те, не плачи!
Ще си измия кървавите си ръце
и ще започнем нов живот.

Не знам нищо,
не различавам грешното от правилното
Всичко което знам е,
че тази нощ те обичам.

Тази нощ...

Емо стилът е едно от най-странните и противоречиви неща, познати на съвременния свят. Опитвам се да ги разбера тия объркани дечица, но не мога и това е!

Първо, всички те за мен са позьори. По друг начин не мога да си обясня тази жажда за внимание, отчаяните опити да привлекат вниманието към себе си, дори и грозният начин, по който режат китките си. Не мисля, че нормален човек би се опитал по толкова глупав начин да впечатлява.

Второ, психиката на тези емовци е деградирала. Винаги ми е било чудно какви толкова големи проблеми имат 13-годишните, че чак да не им се живее. Никакви! Измислят си ги, за да вкарат малко черен цвят в и без това твърде пъстрото си ежедневие. Мислят си, че като се сврат в някой ъгъл да реват с бръснарско ножче в ръка, са големи герои. И как да не са?! Нали после с белезите ще се фукат пред приятелите си.

Трето, не мога да си обясня как така уж не им се живее, пък отделят минимум по 30 минути на ден за да си направят косата?!

Да си Емо е велико! Най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Имам нови приятели, слушаме яка музика и много, много се забавляваме. Много хора ни обиждат и ни смятат разглезени хленчещи хлапаци, но това изобщо не е така.

Истината е, че всички, които ни завиждат, че не могат да са едни от нас, ни наричат с какви ли не обидни думи. Но проблемът си е техен!

На всички, които не ни разбират и не искат да ни разберат мога да кажа само едно – не сме депресирани лигльовци, не сме мамини детенца, не мислим за самоубийства и т.н. Ние сме едни нормални тинейджъри, които се радват на живота, на приятелите и яката музика.

Не съм трезвен през цялото време.
Унижаваш ме или поне се опитваш.
Докато не видим това очи в очи.
Не те искам!

Може би късметът ми се изчерпва вече,
защото не си достатъчно пияна.
И сега ми дойде до гуша.
Не, аз не те искам!

Отне ми толкова време за да видя,
как ме изостави,
точно когато имах нужда от теб.

Събуди се!
Блъскам по вратата.
Не съм мъжът, който бях преди.
Къде, по дяволите си,
когато имам нужда от теб?

Събуди се!
Блъскам по вратата.
Няма да те наранявам повече.
Къде, по дяволите си,
когато имам нужда от теб?

Не съм ядосан през цялото време.
Съсипваш ме или поне се опитваш.
Докато не видим това очи в очи.
Не те искам!

Отне ми толкова време за да видя,
как ме изостави,
точно когато имах нужда от теб.

Събуди се!
Блъскам по вратата.
Не съм мъжът, който бях преди.
Къде, по дяволите си,
когато имам нужда от теб?

Събуди се!
Блъскам по вратата.
Няма да те наранявам повече.
Къде, по дяволите си,
когато имам нужда от теб?

Отне ми толкова време за да видя,
как ме изостави,
точно когато имах нужда от теб.

Събуди се!
Блъскам по вратата.
Не съм мъжът, който бях преди.
Къде, по дяволите си,
когато имам нужда от теб?

Събуди се!
Блъскам по вратата.
Няма да те наранявам повече.
Къде, по дяволите си,
когато имам нужда от теб?

Докато вървя през долината
на сенките в LA
стъпките, които бяха до мен,
поеха по своя собствен път.

Вече видях достатъчно
за да знам, че красивите неща
не остават за винаги така.
Вече направих достатъчно
за да знам, че това красиво място
не е всичко, което те казват.

Чух, че злото идва маскирано
като град на ангелите
вървя към светлината.

Покръстен в реката
Видях как изглежда животът ми
и искам да се избавя.
В града бях грешник
направих много грешни неща.
Но се кълна, че съм вярващ
като блудния син
бях извън себе си.

Сега се опитвам да намеря
обратния път към дома.
Покръстен в реката
избавен съм
избавен съм.

Ти си от малък град
и трябва да пораснеш бързо
под тези светлини.
Долу в Холивуд по булеварда
мъртвият възкръсва
до молещата се майка
притесненият баща.

Пусни децата си да си вървят
ако се завърнат, ще бъдат по-силни
а ако не, то поне ще знаеш

Чух, че злото идва маскирано
като град на ангелите
вървя към светлината.

Покръстен в реката
Видях как изглежда животът ми
и искам да се избавя.
В града бях грешник
направих много грешни неща.
Но се кълна, че съм вярващ
като блудния син
бях извън себе си.

Покръстен в реката /2
искам да се избавя.

Изповядах се, грешник съм
Видях как изглежда животът ми
и искам да се избавя.

Може би нищо друго няма да бъде толкова ясно.
Или може би това е глупавият ми страх
Мечтая си, ако можеше,
дори само за ден да изчезна.
Просто да съм далеч от тук.
Може би няма да открия нищо ново.
Може би бих свършил точно като теб.

Няма решение!
Кажи ми истината за убежденията ми
Дали съм се объркал?
Реалност или плод на въображението?
Дали съм се побъркал?

Постоянният натиск,
който продължава да виси над мен
ме кара да се чувствам толкова пуст.
Това е повече от всичко,
което някога мога да бъда.
Какво друго може да ми вземеш?
Става трудно за обяснение.
Не искам да правя същите грешки

Няма решение!
Кажи ми истината за убежденията ми
Дали съм се объркал?
Реалност или плод на въображението?
Дали съм се побъркал?

Няма решение!
Кажи ми истината за убежденията ми
Дали съм се объркал?
Реалност или плод на въображението?
Дали съм се побъркал?

Може би нищо друго няма да бъде толкова ясно.
Или може би това е глупавият ми страх
Мечтая си, ако можеше,
дори само за ден да изчезна.
Просто да съм далеч от тук.

Не искам това да бъде поредният пропилян ден,
винаги се опитвам да оправя нещата,
но ти ми се подигра в лицето...
Не мога да преодолея всичко, което ми причини,
не мога да го запазя в себе си!

Време е да си кажем „Сбогом”!

Още първия ден, в който те срещнах,
трябваше да се обърна и да си отида.
Трябваше да ти кажа, че не си за мен
и да изчезна без да оставям следа.

Но вместо това аз стоях и чаках,
надявах се, че ще се промениш.
Но ти винаги намираше начин
да ме разочароваш.

Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото не искам да губя нито ден повече.
Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото нещата никога няма да са същите.
Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото ме караш да мисля, че е време да си тръгна.
Време е да си кажем „Сбогом”! /2

Дори след всичко което направих за теб,
ти никога не се опита да направиш
каквото и да било за мен.
Сякаш винаги жертвата си ти,
а аз съм този, когото обвиняваш за всичко.

Когато имаш нужда от някой,
който да ти подаде ръка,
когато знаеш, че потъваш.
Тогава винаги ме сграбчваш и ме потапяш със себе си!

Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото не искам да губя нито ден повече.
Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото нещата никога няма да са същите.
Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото ме караш да мисля, че е време да си тръгна.
Време е да си кажем „Сбогом”! /2

Вече ме няма.
Твърде късно е за нас.
Не можеш да поправиш
грешките, които допусна.
Много пъти се опитвах да те спася от самия теб.

Сега крещиш, плачеш.
Сега виждам през лъжите ти.
Ти просто се опитваш да ме промениш.

Някъде на този свят
има правилно място за мен.
Не искам да ме мразиш,
но мисля, че трябва да го знаеш...

Възползваш се от мен.
Писна ми да се чувствам слаб...
Затова предполагам е време да си кажем „Сбогом”.

Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото не искам да губя нито ден повече.
Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото нещата никога няма да са същите.
Време е да си кажем „Сбогом”!
Защото ме караш да мисля, че е време да си тръгна.
Време е да си кажем „Сбогом”! /2

Прекалено дълго живях и сякаш не съм жива.
Затова ще започна отначало тази нощ.
Ще започна с теб и мен.
И когато този спомен избледнее
Ще се убедя, че е заличен
Заедно с шансовете, които имахме
Надеждата ми е притисната
Надявам се да си ме разбрал.

Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.

Научихме се да бягаме
От всичко, което ни е неприятно.
Прикриваме болката си и никой не знае,
че отвътре ни боли.
Опитах се да изгладя нещата,
Да избърша сълзите и да убия страховете си.
Но вече ти казах:

Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.

Това, че сутрин отваряш очи,
не те прави по-силен.
Защо?

Приеми го правилно този път
Нека да зарежем всичко това

Това, че сутрин отваряш очи,
не те прави по-силен.
Защо?

Прекалено дълго живях и сякаш не съм жива.
Затова ще започна отначало тази нощ.
Ще започна с теб и мен.

Не искам да бягам от всичко неприятно
Не искам, не!
Имам нужда от тази болка,
за да бъда жива.

Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.

Да, то може да те спаси!

Спомен за лицето ти,
толкова отдавна заличено...
Привлича ме начинът,
по който се стичат сълзите ти.
Загатване за лицето ти,
така забравено...
Каква изненада...

Опитваш се да преминеш отвъд границите,
докато все още можеш.
Опиваш се да излезеш извън шаблоните,
преди да си отидеш.

Спомен за сърцето ти,
което биеше лудо...
Поразен съм от израза на очите ти.
Загатване за сърцето ти,
което препускаше...
Каква изненада...

Опитваш се да преминеш отвъд границите,
докато все още можеш.
Опиваш се да излезеш извън шаблоните,
преди да си отидеш.

Спомен за лицето ти,
толкова отдавна заличено...
Привлича ме начинът,
по който се стичат сълзите ти.
Загатване за лицето ти,
така забравено...
Сбогувам се с теб!

Запей за любовта си,
дори и най-безчувствените да усетят болката.
Запей за любовта си,
тази, която те чака у дома...
Ако запееш докато политаш,
тогава разбери - никога не си сама.
И дори тези, които вече ги няма,
ще пеят твоята песен.

Опитваш се да преминеш отвъд границите,
докато все още можеш.
Опиваш се да излезеш извън шаблоните,
преди да си отидеш.

Наркотиците започват да ме издигат.
Усмивка на радост се появява в мен.
Но успокоителното преминава в паника и гадене.
И дишането започва да се скъсява.
И ударите на сърцето бият по-тихо.
Няма да се опиташ да ме спасиш!
Ти просто искаш да ме нараниш
и да ме оставиш отчаян!

Научи сърцето ми,
чувство, което никога не съм знаел,
че притежавам.
Мога да забравя пътите,
в които съм бил изгубен,
депресиран от страшната истина.
Как го правиш?
Ти си моята героиня! /2

Обзалагам се, че ми се смееш,
когато мисля за себе си.
Обзалагам се, че вярваш,
че съм по-добре с теб от всеки друг.

Лицето ти идва отново,
с надеждата да стана сюрреалистичен.
Но прегръдките ти ми носят повече мъка,
отколкото удоволствие.
По устните ти се чете повече гняв,
отколкото смях.
Не сега или завинаги,
аз ще те променя някога!

Научи сърцето ми,
чувство, което никога не съм знаел,
че притежавам.
Мога да забравя пътите,
в които съм бил изгубен,
депресиран от страшната истина.
Как го правиш?
Ти си моята героиня!

Ще се спася!

Колкото по-бързо падаме,
спираме и пречим.
Отново бягаме в кръг
също като нещата, които виждаме
Каза, че не било достатъчно добре,
но ще опитваш още веднъж

Може би просто се опитваме
прекалено трудно.
Когато нещата наистина са близо,
отколкото когато са твърде далеч.

Защото съм толкова надълбоко,
и опитвам да се държа,
нагоре над главата ми,
вместо да мина отдолу.
Защото съм толкова надълбоко,
и опитвам да се държа,
нагоре над главата ми,
вместо да мина отдолу /2

Изглежда всеки път,
когато съм с теб си губя ума.
Защото се обръщам назад
за да разкажа
Това е едно нещо,
за което се оплаквам.
Но ме подлудяваш
Тогава мисля,
че е време да си вземем почивка

Може би просто се опитваме
прекалено трудно.
Когато нещата наистина са близо,
отколкото когато са твърде далеч.

Защото съм толкова надълбоко,
и опитвам да се държа,
Нагоре над главата ми,
вместо да мина отдолу
Защото съм толкова надълбоко,
и опитвам да се държа,
Нагоре над главата ми,
вместо да мина отдолу /2

Не мога да не се учудя защо
отнема толкова много време за да умреш.
Мразя, когато ме мамиш
Не можеш да скриеш толкова добре
какво прегръщаш
Затова повярвай ми, че не е лесно,
изглежда сякаш нещо ми казва

Защото съм толкова надълбоко,
и опитвам да се държа,
Нагоре над главата ми,
вместо да мина отдолу
Защото съм толкова надълбоко,
и опитвам да се държа,
Нагоре над главата ми,
вместо да мина отдолу /2

Лежиш буден в леглото
И размишляваш за живота си
Искаш ли да бъдеш различен?
Опитай се да избягаш от истината
От битките на младостта ти
Защото това е просто игра.

Това е една красива лъжа
Едно перфектно отрицание,
красива лъжа,
в която да вярваш.
Толкова красива,
че прави и мен красив.

Време е да забравиш за миналото
Да се отърсиш от случилото се
Криеш се зад безизразни лица
Нямаш много да кажеш
Защото това е просто игра.

Това е една красива лъжа
Едно перфектно отрицание,
красива лъжа,
в която да вярваш.
Толкова красива,
че прави и мен красив.


Всички ме гледат
Аз бягам в кръг
Тихото отчаяние се извисява
Трябва да запомня,
че това е просто игра.

Това е една красива лъжа.
Едно перфектно отрицание,
красива лъжа,
в която да вярваш.
Толкова красива,
че прави и мен красив.

Сподели ми тайните си
Дай ми ръцете си
И ще ти дам да почувстваш раните,
Които те оставиха в мен

Ако ми вярваш,
как мога да изгубя надежда?
Ако ми повярваш,
ще ти кажа всичко

И ти ли падаш?
Да, падам
Искаш ли
да се слееш с мен?

Тишина, чуваш ли ме?
Притисни ме до устните си
И ще изсмуча отровата
Кой ще ме излекува?

Ако продължаваш да ме убиваш
Как да продължа да прощавам?
Греховете ти върху мен
започни с отравянето

И ти ли падаш?
Да, падам
Искаш ли
да се слееш с мен?

Време, време,време
ние не чакаме
Време, време, време
ние сме никои

Бях там в деня,
когато продадоха причината за кралицата.
И когато всички светлини угаснаха
гледахме животите си на екрана.
Мразя края, но започна с добра сцена.

Беше смехът на тълпата,
който ми даде душевна болка да пея.
Беше лъжа, когато се усмихнаха
и казаха „нищо няма да усетиш".
И докато бягахме от ченгетата
се смяхме толкова много.

Ако толкова съм грешен,
как може да слушаш цяла нощ?
Ще има ли значение, след като ме няма?
Защото никога не научи едно проклето нещо.

Ти си тъжна песен, без никакво послание
за живот в дълго очакване, за престой в болница,
и ако си мислиш, че не съм прав,
това никога не е означавало нищо за теб.

Пропилях кариерата си.
Можех да гледам всичките си герои
да продават коли по телевизията.
Изнесете старата гилотина -
ще им покажем какво точно искаме да кажем.

Ако толкова съм грешен,
как може да слушаш цяла нощ?
Ще има ли значение, след като ме няма?
Защото никога не научи едно проклето нещо.

Ти си тъжна песен, без никакво послание
за живот в дълго очакване, за престой в болница,
и ако си мислиш, че не съм прав,
това никога не е означавало нищо за теб.

Затова тръгвай, махай се,
просто тръгвай, избягай.
Но докъде дотича? И къде се скри?
Отиди да намериш друг път, плащаш цена.

Ти си тъжна песен, без никакво послание
за живот в дълго очакване, за престой в болница,
и ако си мислиш, че не съм прав,
това никога не е означавало нищо за теб. /2

Познавам едно момиче,
което е обсебено от едно момче.
Говори с часове и утре
ще се обади отново,
а когато той си помисли,
че всичко свършва,
тя ще се обади отново.

В 6 сутринта тя чака на вратата.
Той й казва да си отиде,
но утре тя отново ще е там.
Тя няма да си иде.

Защо просто не отидеш на почивка?
Мога да ти резервирам полета.
И да ти стегна багажа, ако искаш.
Един билет и вън от живота ми.
Гледам те как отлиташ.
И осъзнавам,
че никога не съм те харесвал.

На нея няма да й пука,
ако той се опита да я разкара.
Той бяга, но тя го преследва.
И ще опита пак.

Защо просто не отидеш на почивка?
Мога да ти резервирам полета.
И да ти стегна багажа, ако искаш.
Един билет и вън от живота ми.
Гледам те как отлиташ.
И осъзнавам,
че никога не съм те харесвал.

Никога не съм те харесвал.
Никога не съм те искал.

Защо просто не отидеш на почивка?
Мога да ти резервирам полета.
И да ти стегна багажа, ако искаш.
Един билет и вън от живота ми.
Гледам те как отлиташ.
И осъзнавам,
че никога не съм те харесвал.
Никога не съм те искал.
Никога не съм те харесвал.
Не съм влюбен в теб!

Заболяване на възрастта,
Заболяването, за което жадуваме.
Сами в края на бунта
хващаме последния автобус към дома.

Америка се събужда.
Страната на кафето и кейка.
Дърпаме резето на вратата
на дупката, която наричаме наш дом.

Защити ме от това, което искам...
Защити ме, защити ме...

Може би сме жертви на съдбата
спомням си, когато щяхме да празнуваме.
Щяхме да пием и да стоим до късно,
а сега всички сме сами.

Венчалните камбани, няма да звънят.
Двамата сме виновни за престъплението,
и двамата сме осъдени с присъда.
А сега всички сме сами.

Защити ме от това, което искам...
Защити ме, защити ме...

Ако се чувстваш толкова празен,
толкова използван, толкова разочарован...
Ако се чувстваш толкова ядосан,
толкова измамен, толкова преметнат...
Знай, че не си единствения,
отказал се да отстъпи.
Не си единствения,
затова ставай!

Нека се разбунтуваме! /4

Ако се чувстваш толкова противен,
толкова мръсен, толкова прецакан...
Ако се чувстваш, толкова прекаран,
толкова болезнен, толкова вбесен...
Знай, че не си единствения,
отказал се да пропадне...
Не си единствения,
затова ставай!

Нека се разбунтуваме! /4

Ако се чувстваш толкова празен,
толкова използван,
толкова разочарован...
Ако се чувстваш толкова ядосан,
просто ставай!

Нека се разбунтуваме! /4

Ако искаш да чакам,
ще те чакам.
Ако кажеш да остана,
ще остана.
Ако нищо не искаш да кажеш,
ще се чудя.

От малък никога не съм бил забавен.
Никога нямах план или сигурност.
След като те срещнах,
никога не можах да те забравя.
Само искам да си тук, до мен.

Защото всеки се нуждае от някой,
на когото може да се довери
Ти си някой...
който намерих точно навреме.

Ако искаш да чакам,
ще те чакам.
Ако кажеш да остана,
ще остана.
Ако нищо не искаш да кажеш,
ще се чудя.

Сега животът ми се променя,
винаги е подреден.
Винаги става по-странно,
отколкото си мислех, че може.
Откакто те намерих,
искам да съм около теб.

Защото всеки се нуждае от някой,
на когото може да се довери
Ти си някой...
който намерих точно навреме.

Ако искаш да чакам,
ще те чакам.
Ако кажеш да остана,
ще остана.
Ако нищо не искаш да кажеш,
ще се чудя.

Не ми съобщавай лошите новини.
Не ми казвай нищо изобщо.
Само ми кажи, че се нуждаеш от мен
и ще останеш тук, с мен.

Ако искаш да чакам,
ще те чакам.
Ако кажеш да остана,
ще остана.
Ако нищо не искаш да кажеш,
ще се чудя. /2