Емо стил

Оглеждам се около себе си,
но всичко, което виждам са
хора отиващи към нищото,
очакващи съчувствие.

Преминаваме през живота,
все едно съдбата ни е написана.
Къде е вдъхновението ни,
животът няма да ни чака
няма да чакам и аз.

Не, няма да си губим времето в този град.
Няма да се върнем назад,
светът ни зове.
Миналото си е минало,
ще открием бъдещето си.
Нещастието не обича да е само -
тогава довиждане!
Ще ти липсвам, когато си отида!

Мисълта, че губя време се върти в главата ми,
докато ти стоиш и очакваш денят,
в който ще си отидеш.
Животът е това, което се случва сега,
докато ти си търсиш извинение.
Поредният ден, поредната случайност,
но това няма да се случи на мен.

Не, няма да си губим времето в този град.
Няма да се върнем назад, светът ни зове.
Миналото си е минало,
ще открием бъдещето си.
Нещастието не обича да е само -
добре, довиждане!
Ще ти липсвам, когато си отида!

Да вървим,
няма да поглеждаме назад.
Когато кажа “сбогом”
ще оставим този свят зад себе си.
Ще взема това, което ми се полага,
защото всеки изгубен ден
е един пропуснат шанс.
Ще се събудиш и ще съжаляваш,
защото животът не чака,
предполагам ти също няма да чакаш.

Не, няма да си губим времето в този град.
Няма да се върнем назад, светът ни зове.
Миналото си е минало,
ще открием бъдещето си.
Нещастието не обича да е само -
добре, довиждане!

Ще ти липсвам, когато си отида!

Никога не съм мислил, че мога да умра сам.
Смеех се най-силно, но кой би могъл да знае.
Проследих въжето до стената.
Нищо чудно, че никога не е било завързвано.
Погледнах часовника си и побързах.
Изборът беше мой, не помислих достатъчно.
Твърде съм депресиран, за да продължа.

Никога не съм го превъзмогвал.
Когато бях на 16 дните бяха по-хубави.
В тези дни все още се чувствах жив.
Нямах търпение да изляза навън.
Светът бе широк, твърде е късно да опитам.
Пътуването свърши, аз оцелях.
Нямам търпение да се прибера вкъщи,
да прекарам времето в стаята си сам.

Никога не съм мислил, че мога да умра сам.
Още шест месеца ще бъда непознат.
Ще дам всичките си неща на приятелите ми.
Никога повече няма да стъпите в стаята ми.
Ще я отцепите, ще я заковете.
Ще си спомните, когато разлях чаша
с ябълков сок в хола.
Моля ви, кажете на мама, че вината не е нейна.

Никога не съм го превъзмогвал.
Когато бях на 16 дните бяха по-хубави.
В тези дни все още се чувствах жив.
Нямах търпение да изляза навън.
Светът бе широк, твърде е късно да опитам.
Пътуването свърши, аз оцелях.
Нямам търпение да се прибера вкъщи,
да прекарам времето в стаята си сам.

Никога не съм го превъзмогвал.
Утрешните дни ще са по-хубави.
В тези дни мога да се почувствам жив.
Няма да имам търпение да изляза навън.
Светът е широк, а животът продължава.
Пътуването свършва, ще оцелея.
Нямам търпение да се прибера в къщи,
за да прекарам времето в стаята си сам.

Изтощена и повехнала.
Слабостта започва да се показва.
Те създадоха поколението,
Което познаваме.
Измити и мразени.
Системата се забавя.
Те ни дават отговори
на въпроси, които дори не знаят.

Вие го направихте.
Вие го изиграхте.
Глупостта ви е надценена.
Вие го направихте.
Вие го изиграхте.
Глупостта ви е надценена.

Изчерпани и изтормозени.
Обмисляте начин да забавите.
Така че ние създаваме
собствени отговори.
Не можем да обясним.
Какво си мислите, знаете.
И създавате проблемите,
които никога няма да си отидат.

Изтощена и повехнала.
Слабостта започва да показва.
Те създадоха поколението,
което познаваме.
Измити и мразени.
Системата се забавя.
Те ни дават отговори
на въпроси, които дори не знаят.

Вие го направихте.
Вие го изиграхте.
Глупостта ви е надценена.
Вие го направихте.
Вие го изиграхте.
Глупостта ви е надценена.
Изчерпани и изтормозени.

Обмисляте начин да забавите.
Така че, ние създаваме
собствени отговори.
Не можем да обясним.
Какво си мислите, знаете
и създавате проблемите,
които никога няма да си отидат.

Вие го направихте.
Вие го изиграхте.
Глупостта ви е надценена.
Вие го направихте.
Вие го изиграхте.
Глупостта ви е надценена.

Мамо, чуваш ли как пищя?
Изминаха цели 3 седмици,
откакто оставих дома ти.
Внезапният страх ме напусна
Защото изглежда че останах сам,
и се чувствам толкова самотен.

Обърни внимание на напуканите улици
и разбитите домове,
някои го наричат бедност,
някои го наричат красота.
Искам да те отведа в пустошта,
харесва ми да го наричам свой дом.
Добре дошла в Рая.

Изстрелът изложен на гарата,
друг хлапак изплющява
и оставя мъртвите по своя собствен път.
Кара ме да се чудя защо съм още тук,
поради някои странни причини сега е като мой дом
и никога няма да си отида.

Обърни внимание на напуканите улици
и разбитите домове,
някои го наричат бедност,
някои го наричат красота.
Искам да те отведа в пустошта,
харесва ми да го наричам свой дом.
Добре дошла в Рая.

Мамо, чуваш ли смеха ми?
Изминаха цели 6 месеца
откакто оставих дома ти.
Кара ме да се чудя защо съм още тук,
поради странни причини сега е като мой дом
и никога няма да си отида.

Обърни внимание на напуканите улици
и разбитите домове,
някои го наричат бедност,
някои го наричат красота.
Искам да те отведа в пустошта,
харесва ми да го наричам свой дом.
Добре дошла в Рая.

Какво ще стане, ако поема по този път?
Какво ще стане, ако допускам грешки?
Какво ще стане, ако променя света?
Какво ще стане, ако понеса цялата вина?
Ще бъдеш ли до мен?

Никога няма да се върна
на онова място, където бяхме с теб,
но все още продължавам да губя пътя си.
Сега дните ми, всеки един от тях, стана по-сив
и мечтите ни бавно започват да се заличават.
Но не можем да върнем това, което имахме,
защото светът продължава да се върти.
А сърцето ми продължава да гори.

Какво ще стане, ако променя света?
Какво ще стане, ако поема по този път?
Какво ще стане, ако поема цялата вина?
Какво ще стане, ако не мога да продължа без теб?
Какво ще стане, ако стана по-добър от преди?
Какво ще стане, ако не го направя?

Бавно започвам да се отказвам,
светът губи надеждата си.
Все още виждам единствено твоите следи,
все още по пътеката, по която вървя,
губя себе си, губя и теб.
Но не можем да върнем това, което имахме,
защото светът продължава да се върти.
А сърцето ми продължава да гори.

Какво ще стане, ако променя света?
Какво ще стане, ако поема по този път?
Какво ще стане, ако поема цялата вина?
Какво ще стане, ако не мога да продължа без теб?
Какво ще стане, ако стана по-добър от преди?
Какво ще стане, ако не го направя?

Буташ ме и ме дърпаш надолу към теб,
но аз не знам какво, аз...

Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям за теб.
Буташ ме и ме дърпаш надолу към теб,
но не знам какво искам,
не, не знам какво искам.

Имаш някаква магия.
Хипнотизираща.
Оставяш ме безжизнена.
Мразя това.
Не си този, в когото вярвам,
Господ ми е свидетел.

Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям за теб.
Буташ ме и ме дърпаш надолу към теб,
но не знам какво искам,
не, не знам какво искам.

Не знам какво искам,
но знам, че не е теб.
Продължаваш да ме буташ и дърпаш надолу,
но знам в сърцето си - това не си ти.

Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Знам в сърцето си - не си ти
Знаех, но сега знам какво искам.
Не трябваше никога да си го помислям!

В колата просто не мога да чакам,
да те взема за първата ни среща .
Добре ли ще е, ако те хвана за ръка?
Грешно ли ще е, ако мисля,
че не е достатъчно само да танцуваме?

Харесваш ли косата ми?
Можеш ли да предположиш, че не знаех какво да облека?
Твърде много се притеснявам от това, което мислиш.
Правиш ме нервен, дори да не мога да ям.

Да вървим, да не чакаме, тази нощ почти свърши.
Нека да направим тази нощ последна завинаги.

Завинаги и винаги,
да направим това последно, завинаги.
Завинаги и винаги,
да направим това последно, завинаги.

Когато се усмихваш, аз се разтапям отвътре.
Не съм достоен и за минута от твоето време.
Наистина ми се иска да бяхме само ти и аз.

Ревнувам от всички в стаята.
Моля те, не ме гледай с тези очи.
Моля те, не подмятай, че си способна да лъжеш.

Страхувам се от мисълта за нашата първа целувка,
целта, която вероятно ще пропусна.

Да вървим, да не чакаме, тази нощ почти свърши.
Нека да направим тази нощ последна завинаги.

Завинаги и винаги,
да направим това последно, завинаги.
Завинаги и винаги,
да направим това последно, завинаги.

Скъпи татко, как я караш?
Благодаря ти, получих картичката и бутилката джин.
Катастрофирах с колата и убих дете.
Отношенията със сестра ми не се промениха.
С нетърпение чакам да се видим отново.
Но вероятно няма да дойда тази година.
След този грешен живот.
Дано твоята Коледа бъде по-весела.
Благодарен съм, че не си станал жертва
на гнева на Господ.

Дядо Коледа идва през задната врата. /3
Дано твоята Коледа бъде по-весела.

Тя каза, той каза...
Няма значение – мъртъв съм.
25-ти, рожденият ден на Господ.
26-ти, моят рожден ден.

Снегът вали, огънят гори
Спомени, които заслужих..
25-ти, рожденият ден на Господ.
26-ти, моят рожден ден.

Дядо Коледа идва през задната врата.

Избери си мит, създай свой.
Подари подарък за късмет.
Невинността продава.
Предай се, върви по дяволите.

Дядо Коледа идва през задната врата. /4
Мечтая си за истинска Коледа. /4

Заспивам до телефона.
Два часа е, а аз чакам сам.
Кажи ми къде беше.
Намерих бележка с друго име.
Изпращаш ми целувка, но не е същото,
усещам, че те изгубих.

Не мога винаги да си хапя езика,
докато се преструваш, че всичко е наред.
Можеш да се криеш зад разказите си,
но не ме вземай за глупак.

Можеш да ми казваш,
че няма друг.
Можеш да ми казваш,
че си сама в къщи.
Можеш да ме гледаш в очите
и да се преструваш колкото си искаш,
но аз знам.
Любовта ти е лъжа.

Изглеждаш толкова невинна,
но вината в гласа ти те изказва.
Да, знаеш какво искам да кажа.
Как се чувстваш, когато те целува,
когато знаеш, че ти имам доверие?
Мислиш ли си за мен, когато те докосва?

Затова не се опитвай да се извиниш
или да оправиш нещата.
Не си хаби приказките,
защото вече е късно,
прекалено късно...

Можеш да ми казваш,
че няма друг.
Можеш да ми казваш,
че си сама в къщи.
Можеш да ме гледаш в очите
и да се преструваш колкото си искаш,
но аз знам.
Любовта ти е лъжа.

Тя е на път да забрави, че са били заедно.
През цялото това време
той я приемаше за даденост.
Тя искаше да разбере
дали може да получи повече
от това, което той й даваше.

Той й се обажда.
Мотае се на телефона.
Той не иска тя да е там сама
И знае, че тя се движи,
знае, че тя го използва,
сега той го губи,
но на нея не й пука.

Всички си вдигнете ръцете
и кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".
Почувствайте ритъма.

Ако нищо друго не ви е останало
кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Скъсайте с гаджето.
Имате причина да продължите.
Кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Чувствате ли се добре сега?
Не се страхувайте да се отпуснете.
Кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Той винаги й обръщаше внимание
опитвайки се да й даде нещата,
за които тя говореше.
Той й се посвети изцяло,
но повечето кретени го мразеха.
Това момче бе чудесно,
но тя не му бе признателна.

Тя му се обажда.
Мотае се на телефона.
Той трябваше да стане.
И не се прибира в къщи сега.
Той се опитва да я забрави.
Ето как се срещнахме с него.
Когато той я срещна за първи път.
Когато за първи път бяха заедно.

Всички си вдигнете ръцете
и кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".
Почувствайте ритъма.

Ако нищо друго не ви е останало
кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Скъсайте с гаджето.
Имате причина да продължите.
Кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Чувствате ли се добре сега?
Не се страхувайте да се отпуснете.
Кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Нищо няма да загубите.
Не се страхувайте да се отпуснете.

Ние се разделяме.
Това е нещо, което правим сега.
Всеки понякога трябва да го направи.
Всичко е наред, остави го.
Излез и намери някой друг.

Много е късно да се въртиш около телефона.
Остави жицата.
Знаеш, че всичко е наред.
Спри това, което искаш да направиш.
Не искаш да разрушиш
възможността, която имаш,
да излезеш и да откриеш нов човек, нали?

Всички си вдигнете ръцете
и кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".
Почувствайте ритъма.

Ако нищо друго не ви е останало
кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Скъсайте с гаджето.
Имате причина да продължите.
Кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Чувствате ли се добре сега?
Не се страхувайте да се отпуснете.
Кажете: "Не искам да съм влюбен,
Не искам да съм влюбен".

Както миналата нощ, не е като земетресение,
те са по-лоши от земетресение,
те са тези страхове.
Чувствам се така сякаш някой
ме е хванал за врата и ме стиска.

Някои казват, че всички деца страдат,
а Спасителят им си е тръгнал.
Обезумелият e омърсен от мизерията.
Не се притеснявай за мен.
Не заслужавам съжалението ти.
Защото няма начин да съжалявам за стореното.

След всичко това
как можеш да плачеш за мен?
Защото не чувствам угризения заради това.
Затвори очи, целуни ме за сбогом и заспи.
Просто заспи.

Най-трудно е да оставиш мечтите си.

Едно питие за ужаса, в който се намирам.
За добрите и лошите момчета.
За чудовището, което бях.
Нека изкрещим за жестокостта,
за непростимата безчувственост,
защото няма начин да се върна отново.

След всичко това
как можеш да плачеш за мен?
Защото не чувствам угризения заради това.
Затвори очи, целуни ме за сбогом и заспи.
Просто заспи.

Най-трудно е да направиш ужасните неща, които съм виждал.

Понякога виждам пламъци.
Виждам как хората, които обичам умират.

Още веднъж падам на колене.
Опитвам се да избягам,
защото просто не издържам.
Сега това чувство
се разпростира като болест.
Съчинявам си друг ден
и колелото продължава да се върти.

Това място е толкова потискащо.
Никой ли не схваща.
Има ли някой вкъщи?

Там няма нищо.
Ние сме просто сянка на това,
което сме били.

През нощта има огън в очите ми.
И този измислен свят се превръща в място,
където ние идваме да плачем.
Когато отварям писмото ти,
думите го правят по-добро.
То отнася всичко далеч.

Това ме държи.
Тук сме, преструваме се,
че сме добре.
Можеш да кажеш каквото поискаш,
но все още не можеш да ме измамиш.
Животът който живеем,
всичко е един маскарад.

Опитвам се да се усмихна,
но не си спомням как.

Как станахме толкова измъчени,
толкова ли е сложно
да не се отказваш за мен?

Това място е толкова потискащо.
Никой ли не схваща.
Има ли някой вкъщи?

Там няма нищо.
Ние сме просто сянка на това,
което сме били.

Когато и да се нуждая от теб,
където и да бягам,
знам къде да те намеря.
Това ме държи.

Мислех си за всичко, което исках да бъда.
Мислех си за всичко, за теб и за мен.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.
Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.

Стоя в средата на Нищото.
И именно тук искам да бъда.
На дъното съм
И най-накрая започвам да вярвам.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.
Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.

Кълна се в Господ,
че най-накрая ще открия себе си.
Кълна се в Господ,
че най-накрая ще открия себе си.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.
Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох…

Огън!
Братя умират около мен.
Раните ме болят.
Смъртта ме дебне.
Дали ще срещна създателя си?
Димът ме заслепява.
Сърцата бият силно.
Хаосът се възпламенява.

Изкрещях силно.
Викът е един за всички.
Убий враговете!
Атакувай! /2
Време е да убиваме.
Атакувай! /2

Единственият изход е смъртта.
Господ каза думата си,
когато извиках: “Прицел! Огън!”
Загиналите в битката печелят слава...
Около мен се сипят куршуми.. Падат тела...
Зоват ме гласове... Хвърчат глави, крака, ръце...
Плачат мъже... Това е бойното поле...
Толкова болезнена гледка.

Изкрещях силно.
Викът е един за всички.
Убий враговете!
Атакувай! /2
Време е да убиваме.
Атакувай! /2

Единственият изход е смъртта.
Господ каза думата си,
когато извиках: “Прицел! Огън!”
Загиналите в битката печелят слава...

Предсмъртен зов!
Прицел! Огън!

Имам нужда от аларма в дома си.
За да знам кога хората се промъкват там.
Тия хора ме подлудяват.

Това ме кара да се изчервявам,
където и да отида.
Няма да ме оставят сам.
А има неща, които искат да знаят.

Имам параноя от всички хора,
които срещам.
Защо говорят на мен по този начин?
И защо никой не може да види?

Просто искам да живея.
Без да ме интересува какво казват.
Без да ме интересува какво ми се случва.
Просто искам да живея.

Разклащам съдебния костюм,
когато съм в съда.
Белият костюм за развода ми.
Черния костюм за погребението на дома ми.
И костюмът за рождения ми ден,
когато съм сам вкъщи.
Говорейки по телефона, давайки интервю,
С Rolling Stone те казват:
Сега сте богати и известни
и всички интересчии знаят имената ви .
И „Животът на богатите и известните”,
вашият първи удар, не сте ли засрамени?
От живота, който водите?

Просто искам да живея.
Без да ме интересува какво казват.
Без да ме интересува какво ми се случва.
Просто искам да живея.

Спри да се бъркаш наоколо, момче.
По-добре мисли за бъдещето.
По-добре измисли няколко добри плана.
Казват всички мои учители.
Внимавай повече, играй безопасно,
никога няма да научиш, какви трудни времена идват.
Казахме, откъде идваме.
Видяхме най-лошото,
което живота може да донесе.

Сега очакваме, където и да отидем,
всички неща, които ще кажат.
Ние вече да ги знаем.

Просто искам да живея.
Без да ме интересува какво казват.
Без да ме интересува какво ми се случва.
Просто искам да живея.

Още веднъж това ще те разсмее.
Той няма да се опита да ти даде повече.
Не ми пука, той е загубеняк.
Държи с теб все едно си уличница.

Изглежда, че нещата
никога няма да се променят.
Продължаваш напред
и всеки ти се пречка.
Знам, че винаги се чувстваш празна.
И никога няма да се вслушаш в думите ми.

Тя се чувства по-добре, когато спи на пода.
Защото падна от него.
Когато всичко е казано.
Знаеш, че можеш да поискаш още.

Защо си тръгваш, когато искаш любов?
Защо оставаш, когато не си единствената?
Доказала е, че е силна.
Бъди смела, дръж се.

Тя се чувства по-добре, когато спи на пода.
Защото падна от него.
Когато всичко е казано.
Знаеш, че можеш да поискаш още.

Тя се чувства по-добре, когато спи на пода...

Каза, че никога не сме били толкова близки.
Каза каквото имаше да казваш,
ние ще си играем нашата част.
Проигра последните си стотинки.
Мой ред е.
Затова, сядай и млъквай.
Готов ли си?

Мислиш, че знаеш тази история.
Готов ли си за това?

Сядай, готов ли си за това?
Млъквай, готов ли си за това?
Ставай, готов ли си за това?
Готов ли си за тази игра?

Мислех, че никога не сме били толкова близки.
Мислех, че думите ти значат повече.
Проиграх последните си стотинки.
Твой ред е.
Хайде ставай и изкрещи:
Готов ли си?

Сядай, готов ли си за това?
Млъквай, готов ли си за това?
Ставай, готов ли си за това?
Готов ли си за тази игра?

Готов ли си?
Готов ли си за това?

Сядай, готов ли си за това?
Млъквай, готов ли си за това?
Ставай, готов ли си за това?
Готов ли си за тази игра?

Погледни живота ми - целият е черен.
Погледни дрехите ми - всичките са черни.
Също както Джони Кеш - целият е черен.
Също както Rolling Stones,
които искат да боядисат всичко в черно.

Нощта, в която се срещнахме – цялата е черна.
Цветът на роклята ти - цялата черна.
Като седалките в моя кадилак.
Бях свикнал да виждам червено,
а сега всичко е черно.

Помня, че мечтаех в черно и бяло.
Растях, слънцето залезе и вече не се почувствах добре.
Майка ми ми казваше „Синко върви на църква.
Това е лош, лош свят и има зло навън,
и ще става все по-лошо.”

Да, никога не съм бил по сватбите или годишнините,
но ходя на погребение, ако съм поканен,
през който и да е ден от седмицата.
Някои хора казват, че съм странен,
други, че не съм в ред,
но аз намирам красотата в този свят всяка нощ.

Погледни живота ми - целият е черен.
Погледни дрехите ми - всичките са черни.
Също както Джони Кеш - целият е черен.
Също както Rolling Stones,
които искат да боядисат всичко в черно.

Нощта, в която се срещнахме – цялата е черна.
Цветът на роклята ти - цялата черна.
Като седалките в моя кадилак.
Бях свикнал да виждам червено,
а сега всичко е черно.

Седнах на нейната маса, към края на нощта.
Тя пиеше черно кафе и пушеше цигара.
Не носеше бяло.

Тя каза „ Хората ми казват, че съм странна,
че не съм в ред.
Единственото време, в което се чувствам жива,
това е краят на нощта”.
Мисля, че намерих единствената за мен.

Погледни живота ми - целият е черен.
Погледни дрехите ми - всичките са черни.
Също както Джони Кеш - целият е черен.
Също както Rolling Stones,
които искат да боядисат всичко в черно.

Нощта, в която се срещнахме – цялата е черна.
Цветът на роклята ти - цялата черна.
Като седалките в моя кадилак.
Бях свикнал да виждам червено,
а сега всичко е черно.

Помня чувствата, толкова реални,
в нощта, в която погледнах в очите й.

Погледни живота ми - целият е черен.
Погледни дрехите ми - всичките са черни.
Също както Джони Кеш - целият е черен.
Също както Rolling Stones,
които искат да боядисат всичко в черно.

Нощта, в която се срещнахме – цялата е черна.
Цветът на роклята ти - цялата черна.
Като седалките в моя кадилак.
Бях свикнал да виждам червено,
а сега всичко е черно.

Погледни живота ми - целият е черен.
Погледни дрехите ми - всичките са черни.
Също както Джони Кеш - целият е черен.
Също както Rolling Stones,
които искат да боядисат всичко в черно.

Началото на групата се свързва с 1995 година, когато в едно студио в Лос Анджелис Дарън Малакиан среща Серж Танкиан. По това време и двата свирят в различни групи, но скоро откриват, че двамата са на едно мнение относно музиката, която искат да правят. Другото нещо, което ги сближава е, че и двамата са от арменски произход и смятат, че правителството на Турция трябва официално да признае арменския геноцид. Това се превръща и в основната тема на творчеството им, в което се съдържат открити политически и социални послания.

По съвсем естествен начин решават да създадат своя група и към тях се присъединяват още двама арменци, които са им приятели от ученическите години - Шаво Одаджиан и Анди Хачатуриан. Първоначално искат да кръстят групата си Soil, но по-късно поемата Victims of a Down на Малакиан, посветена на арменския геноцид, вдъхновява музикантите да кръстят групата на нея. Впоследствие думата Victims (жертви) е заменена със System, защото им звучи по-силно.

Някои казват, че никога няма да пораснем
убеден съм, че те никога няма да разберат.
Знам, че винаги ще ни притискат,
но е прекалено късно.

Открий разликата,
прекалено е късно да вярваш.
Не мисли, че нещата ще се променят,
най-вероятно сънуваш.

Помисли, преди да решиш,
не изглежда, че разбираш.
Мога да го направя и сам,
а ако падна ще го приема.

Повярвай сега е времето,
не чакай, възможността ще те подмине.
Време е да разбереш,
не можеш да кажеш, че е прекалено късно.

Изглежда всичко, което знаехме,
се оказа погрешно,
дори не сме истински вече.
Не се доверявай на това,
че нещата ще се променят,
вероятно мечтаеш.

Помисли, преди да решиш,
не изглежда, че разбираш.
Мога да го направя и сам,
а ако падна ще го приема.

Някои казват, че ще ни е по-добре
без да знаем какъв е смисъла на живота.
Сигурен съм, че те никога няма да осъзнаят начина,
прекалено късно е.

Всеки ден е различен,
нищо не изчезва напълно.
Изглежда, че нищо няма да се промени,
сигурно сънувам.

Помисли, преди да решиш,
не изглежда, че разбираш.
Мога да го направя и сам,
а ако падна ще го приема.

Всеки ден едно и също,
пропадам, но сам съм си виновен
Опитвах всичко, да се измъкна,
но ето ме пак.
Тичам отново след теб.
Защо го правя?

Отново и отново,
се влюбвам в теб.
Отново и отново,
се опитвам да се спра.

Всеки ден прилича на предишния.
Пропадам и не мога да избягам.
И ето ме пак.
Тичам след тебе пак.
Защо го правя?

Отново и отново,
се влюбвам в теб.
Отново и отново,
се опитвам да се спра.

Има толкова много неща,
които искам да изтрия от мислите си.
Опитвам да живея без теб.
Но всеки път се чувствам мъртъв.
Знам кое е най-добро за мен.
Но вместо това искам теб.
И ще продължа да си пропилявам живота.

Отново и отново,
се влюбвам в теб.
Отново и отново,
се опитвам да се спра.

Те ще прочистят възгледите ти
с всичките лъжи в книгите,
за да направят гражданин от теб,
защото спят с оръжие
и те държат под око,
така, че могат да виждат всичко, което вършиш.

Защото дрогата никога не работи,
ще ти се усмихнат самодоволно,
защото имат методи да те държат "чист".
Ще откъснат главата ти,
стремежите ти - на парченца,
поредния незначителен човек в машината за мъчения.

Казват, че всички тинейджъри плашат живото в мен,
ще се загрижат малко само ако някой кърви.
Затова потъмнете дрехите си,
може би ще ви оставят намира, но не и мен.

Момчетата и момичетата от компаниите,
Ужасните им имена бодат.
Никога няма да се впишеш много.
Но ако си обезпокоен и наранен,
каквото и да имаш под блузата
Ще ги накараме да си платят за нещата, които са сторили.

Казват, че всички тинейджъри плашат живото в мен,
ще се загрижат малко само ако някой кърви.
Затова потъмнете дрехите си,
може би ще ви оставят намира, но не и мен.

Казват, че всички тинейджъри плашат живото в мен,
ще се загрижат малко само ако някой кърви.
Затова потъмнете дрехите си,
може би ще ви оставят намира, но не и мен.

Когато става въпрос за манталитет и личност, Емо стои някак встрани. То е по своему различно. Повечето привърженици на емо културата са изключително искрени, чувствителни, срамежливи, интроверти и тихи. Някои дори са обезкуражени и депресирани.

Широко разпространено е мнението, че характерните черти на емо хората са несподелената им любов, любовта към музиката, емоционалните проблеми, а също и трудности при общуването с околните. Заради последните две, те са склонни да се самонараняват, а някои дори посягат и на живота си.

Емо често се свързва с поезията, основните мотиви, в която са обърканата личност, депресията, самотата, липсата на смисъл в живота и т.н. В своето творчество емо хората използват тъмни, потискащи прилагателни, които отразяват вътрешния свят на автора, неговия мироглед. Основното, което емо поезията внушава е, че животът е изпълнен с болка и тъга и затова не си струва да се живее.

Ще идвам у дома, за да бъда сам.
Причина, знам, че не съществува
и знам, че не ви пука!
Едва ли ще дочакам да напусна това място.

Без значение колко усилено опитвам,
Ти никога не си доволна.
Това не е дом!
Мисля, че съм по-добре сам.
Винаги изчезваш,
дори, когато си тук.
Това не е дом!
Мисля, че съм по-добре сам.
Дом, дом, тази къща не е дом!

В момента, в който влизаш у дома,
вече съм камък.
Изключваш телевизора
и започваш да ми крещиш.
Едва ли ще дочакам
ти да си на моето място.

Без значение колко усилено се опитвам,
Ти никога не си доволна.
Това не е дом!
Мисля, че съм по-добре сам.
По-добре съм сам!

Без значение колко усилено се опитвам,
Ти никога не си доволна.
Това не е дом!
Мисля, че съм по-добре сам.
По-добре съм сам!
Дом, дом, тази къща не е дом!

Моментът на истината
Идва с въздуха.
Винаги е един и същ
Толкова луд.
Покриваш очите си.
Падаш отвътре,
преди да започне - свърши!

Сблъсък, сблъсък
извън контрол
Изгуби себе си
Върви и даже резултата...
Сблъсък, сблъсък
извън контрол.
Опитай и започни бунта
сега ти си началото за повече.
Токио /3/ Анархия в Токио.
Те стоят - градът е безопасен.
Пазачите на вярата,
куршумът е безопасен поне за ден.
Затъмнение от единствения
Не се безпокой – бягай!
Мишената е зад теб.
Приключи!

Сблъсък, сблъсък
извън контрол.
Поддържай източника,
ела и се присъедини към войната.
Сблъсък, сблъсък
извън контрол.
Вземи го, счупи го,
милион или повече.
Ние сме извън контрол.
Анархия в Токио.

Терминът Емо се разпространява по-бързо и от зараза. За съжаление обаче повече хора го разбират съвсем погрешно. Широко разпространено е мнението, че емо движение потиска младите хора.

Иска ми се един ден обществото да порасне и да започне да приема и различните. Иска ми се да спре да стереотипизира и да бъде по-отворено и модерно. На малко хора е известен фактът, че терминът означа тип музика и поведение, което обаче не включва ревливи дечица, които са готови и при най-малкия повод да си прережат вените. Емо хората са по-сензитивни от останалите, по-добри и толерантни. Боли ме, когато виждам как хората около тях ги пренебрегват. Истината е, че те не заслужават подобно отношение, защото никак не са лоши. Ако обществеността се опита да ги приеме и опознае, с изненада ще открие, какви нежни души се крият зад привидно мрачната външност.

Имам съученик, който е емо и не знам защо от всички, най-много си харесва мен. Непрекъснато ми досажда и ме занимава с проблемите си. Всеки ден ми изпраща безброй мейли, повечето от които написани доста несвързано и често не мога дори да разбера от какво точно се оплаква. Ако не му отговоря до 10-тина минути, ме атакува по телефона. А какво толкова мога да му кажа аз? Омръзна ми да чета и да слушам едно и също, а именно колко отвратителен ден е имал, колко наранен и потиснат се чувствал.

Вече не знам как да се отърва от него. С непрекъснатите си оплаквания ме потиска още повече. На моменти се чувствам като кошче за душевни отпадъци. Писна ми вече! Един – два пъти му казах, че не съм в настроение и не ми се слуша за чуждите проблеми, а той направо ме заплаши, че ще скочи през терасата, та се наложи да го успокоявам и да изслушам за пореден път колко отвратителен ден е имал.

Вече не издържам! Дайте ми някакъв съвет как да се отърва най-безболезнено от него.

Напоследък много чета по форумите, не съвсем верни неща относно емо музиката. Съвсем логично възниква въпросът какво е това Емо? Това е музикален жанр, с който много често се злоупотребява и несправедливо е набеден, че провокира у младите хора депресивни и самоубийствени мисли. Не съм убеден колко от хората, които хулят тази музика, са се заслушвали в текстовете.

Тъй като напоследък слушам няколко емо банди /без да съм емо/, не откривам нищо лошо или пък потискащо нито в музиката, нито в текстовете. Дори напротив, повечето от текстовете са доста смислени. А музиката, на мен поне ми действа доста стимулиращо. Адски много ми напомня на метъла от 80-те години, но пък никой не дръзва да хули групи като Металика, нали? Може би трябва да измине време за да бъде оценена правилно и безпристрастно ...

Емо децата са объркани тинейджъри, които се обличат като противоположния пол, тъй като не знаят какво харесват, нито кои са те. Не знаят дали са щастливи или не, дали трябва да продължат да живеят или не. Така подражавайки един на друг откриват едно малко местенце, което им принадлежи. Именно това представлява емото, поне според мен.

Те искат да обичат и да бъдат обичани. Биха приели любовта на всеки, който им я предложи. Това обяснява и бисексуалността им.

Обществеността се отнася доста строго с тях и ги игнорира. А според мен трябва да бъде по-толерантна, тъй като сега те се намират в труден период. Период на лутане, на самоопознаване, страх и бушуващи емоции. Но дали можем да оправдаем всичко само с младостта. Не харесвам емо културата, нито нейните привърженици и не искам да ги защитавам, нито пък съдя. Просто си мисля, че можем да бъдем малко по-толерантни, защото все пак са част от обществото, в което живеем. Те са едни от нас!

Забелязал съм, че емотата предпочитат да си сложат край на живота като си прережат вените. Тук трябва да отворя една скоба – ако изобщо искат да се самоубият. Напоследък все повече ми прави впечатление, че това е много хитра тактика да привлекат внимание и да будят съжаление у околните. Странно как се изместват приоритетите.

Когато бях тинейджър всички се стремяхме да изпъкнем по някакъв начин, да покажем колко сме добри в тази или онази област, колко добре можем да вършим нещо и т.н. Чувствителността не се толерираше особено, да не говорим пък да заплачеш, още повече пред публика. Сега обаче това е модерно. Колкото по-жалък изглеждаш в очите на останалите, толкова по-фешън си. Смятам, че е глупава тази мода, но всеки има право на мнение и нямам за цел да ангажирам никого със своето.

Едно от нещата, които най-много ме вбесяват, това са емо децата. Непрекъснато повтарят, че ще се самоубият, но когато са на прага да го извършат просто се отказват. Ако наистина искат да го направят, нека се самоубият, поне ще престанат да ни занимават с глупостите си. Защото е адски неприятно някой непрекъснато да ти хленчи колко гаден бил живота и т.н. Да, гаден е, но ни е само един и хубав или не, по-добре да го живеем и да се опитваме ден след да си го направим по-добър.

Непрекъснато повтарят, че всички били еднакви и колко много искат да бъдат уникални, но не успяват. Поне според мен! Всички емо деца изглеждат по един и същ начин, слушат една и съща музика и гледат отегчено живота. Сякаш са преживели кой знае колко. Всичко това за мен са преструвки. Жалко е, че трябва да ги търпим около нас.

Може някой да ме обвини, че слагам всички под общ знаменател, но огледайте се и сами ще се убедите. Жалко е, защото това са млади хора, които отсега се чувстват старци.