Емо стил

Още веднъж падам на колене.
Опитвам се да избягам,
защото просто не издържам.
Сега това чувство
се разпростира като болест.
Съчинявам си друг ден
и колелото продължава да се върти.

Това място е толкова потискащо.
Никой ли не схваща.
Има ли някой вкъщи?

Там няма нищо.
Ние сме просто сянка на това,
което сме били.

През нощта има огън в очите ми.
И този измислен свят се превръща в място,
където ние идваме да плачем.
Когато отварям писмото ти,
думите го правят по-добро.
То отнася всичко далеч.

Това ме държи.
Тук сме, преструваме се,
че сме добре.
Можеш да кажеш каквото поискаш,
но все още не можеш да ме измамиш.
Животът който живеем,
всичко е един маскарад.

Опитвам се да се усмихна,
но не си спомням как.

Как станахме толкова измъчени,
толкова ли е сложно
да не се отказваш за мен?

Това място е толкова потискащо.
Никой ли не схваща.
Има ли някой вкъщи?

Там няма нищо.
Ние сме просто сянка на това,
което сме били.

Когато и да се нуждая от теб,
където и да бягам,
знам къде да те намеря.
Това ме държи.