Емо стил

От няколко дни вали... Студено е. Обичам такова време, кара ме да премисля всичко, което ми се случва. Почивам си от всичко и всички, глезя се. Слушам музика по цял ден, а през нощта слушам дъжда...

Преди няколко дни излязох заради теб на такова време. Беше ми студено. Валя ме дъжд, изпръскаха ме колите по улицата и на всичкото отгоре не можах да се видя с най-добрите си приятелки. Всичко това, за да изляза и да се срещна с теб. Бях решила, че това ще е края… Не исках да си го причинявам. Не исках да се влюбя, а после да страдам… дни, месеци... и аз не знам колко време. Видяхме се. Ти се усмихна. Целуна ме нежно. Гледаше ме в очите и ми говореше за себе си... Виждах колко ти е трудно, защото усещаше, че нещо с мен не е наред. За миг спря да говориш, погледна ме в очите, а аз сякаш видях цял океан.

Изведнъж започна да говориш толкова хубаво. Започна да разказваш за мечтите си, а после ми каза колко хубаво ти е да си с мен. Гледаше ме, говореше ми, а аз поглъщах всяка дума, като че ли не бях чувала човешка реч от години… Последните няколко дни, в които не бях те виждала, ми липсваше много. Всеки ден посягах към телефона, за да ти звънна... но миг преди да го направя, се спирах. Сега седеше срещу мен. Погали лицето ми, гледаше ме нежно ...

Не издържах да мълча. Започнах да говоря ли, говоря... Беше ми толкова мъчно, толкова тежко. Влюбвах се, а не знаех има ли смисъл, не знаех... ти искаш ли изобщо да си с мен. Излях си душата пред теб, половин час не спрях да говоря.

Когато спрях, погледнах те отново в очите... и разбрах – това беше краят … Сякаш чак сега разбираше за какво ти говоря. Това се оказа края … Уплаши се от моята любов, реши, че е по-лесно да избягаш. Целуна ме толкова нежно, както се целува за сбогом и си тръгна … Тръгна си завинаги …