Из дневника на едно емо момиче
Искаш ли да ти разкажа историята на живота ми? Живея в свят, пълен с измама и лъжи. Хиляди пъти се продадох, хиляди пъти оставах сама. Никой не го боли за мен. Като черна сянка се скитам в жестокия мрак и моля някой да помогне, да ме издърпа от жестокия ад.
Лъжа след след лъжа. Не знаех, че толкоз наивна съм. Научих се да обичам, да мразя, всичко в едно да събирам. Не ме търси вече между тях, там отдавна видях всичко, което не искам да бъда.
Забрави всичко, прочети и го забрави. Това са думи на момичето, за което някой ден няма да си спомняш дори.
Тихо е... чува се единствено тежкото ми дишане и ускореното биене на сърцето. Лежа неподвижно и гледам в тавана. Някой пак краде мислите ми и не ме оставя да спя. Кой ли е този някой? Да, това си ти... не се прави на учуден.
Вдишвам, издишвам и заспивам, но във вечен сън. С усмивка върху устните... все пак последната мисъл беше отново за ТЕБ.
0 коментара:
Публикуване на коментар