Емо стил

Роди се едно момиче. Още от детството й хората около нея не я обичаха. Беше странна или поне така смятаха всички. Момичето се затвори в себе си.

Майка й се беше отчаяла, не разбираше защо не обичат дъщеря й. Момичето растеше и с всяка изминала година ставаше все по-мълчаливо и затворено.

Когато Саша стана на 15 години при нещастен случай почина майка й. За възпитанието й започна да се грижи леля й. Жената искаше момичето да се промени и да бъде като всички останали. Често се караха по този въпрос, но лелята държеше на своето: „Не трябва да се отличаваш от останалите, трябва да си като тях!”. Нямаше ден, в който Саша да не беше обляна в сълзи. Имаше само един човек, с който можеше да споделя, това бе и единствената й приятелка – Оля. Тя винаги я подкрепяше.


Една вечер Саша стоеше в стаята си и слушаше музика. Чу се телефонен звън, когато вдигна слушалката, непознат човек й каза, че в 10 вечерта трябва да отиде в парка; ако не отиде ще се случи голяма беда. Непознатият затвори преди Саша да успее да каже, каквото и да било.
Много се изплаши, не знаеше как да постъпи в тази ситуация. Събра си мислите и реши да отиде на уговорената среща. Леля й беше в кухнята и приготвяше вечерята. Саша внимателно я приближи и каза:
- Тази вечер в 10 часа трябва да изляза за около 30 минути.
Леля й се обърна и я стрелна със злите си очи.
- Какво? Ще излезеш съвсем сама вечерта? Никъде няма да ходиш!
- Но ... трябва да изляза ...
- Къде ще ходиш?
- Трябва да се видя с приятелка – Саша си мислеше, че ако каже, че ще бъде с приятелка може и да я пусне; тъй като имаше само една приятелка, ако се обадеше в същото време да я потърси, животът й щеше да стане непоносим.
- Не, казах не и това е!
Със сълзи на очи Саша побягна към стаята си. Страхуваше се, че тази нощ може да се случи нещо ужасно, предчувстваше го. Но нищо не можеше да направи.
Сутринта я събуди будилникът и започна да се приготвя за училище. Обикновено сутрин Оля идваше да я вземе и заедно отиваха на училище, но тази сутрин още я нямаше. Саша отде да закуси в кухнята; беше сърдита и дори не поздрави леля си. Сложи си розовата раница на рамо, обу кецовете и тръгна за училище. Закъсня за часа и учителят не й позволи да остане. Наложи се да чака 45 минути на пейката пред класната стая. Следващият час разбра, че Оля не е на училище и много се притесни. Обикновено Оля рядко пропускаше училище, отсъстваше само ако е болна. Когато се прибра вкъщи веднага звънна в Оля. Майка й вдигна телефона:
- Може ли да разговарям с Оля?
Майка й помълча няколко минути и попита:
- Кой я търси?
- Саша.
- Нея вече я няма Саша! Днес намериха тялото й!
- Как така?
Майка й през сълзи разказа, че снощи непознат й се обадил и й казал в 10 часа да отиде в парка.

Саша затвори телефона ... избухна в плач. Всичките й близки хора бяха мъртви... Не искаше повече да живее, ненавиждаше живота. Не мисли много – качи се горе на покрива и скочи ...