Емо стил

Навън вали, а аз вървя сама под чадъра, вървя по мокрия асфалт и от време на време стъпвам в някоя локва; наоколо няма хора, няма коли, никой не се разхожда в такова прекрасно време.

А така ми се иска нещо ново...необичайно...необяснимо …


Из под чадъра гледам този свят ... капките падат ли падат, стана ми топло, отмятам встрани чадъра и те започват да се стичат по лицето ми. Върху носа си чувствам капка - съвсем сама и беззащитна ... сега тя пада, като от огромна скала.

Около мен още нищо ... всичко мълчи ... на всички им е все едно. Никой не иска да си разваля настроението заради дъжда. Ех ... колко е хубаво ... чувствам се свободна. Ето това е новото и непонятното.

Смело сгъвам чадъра. Отивам на паметника Илич, хора, хора, хора ... колко са много! Не мога да пресека улицата - толкова много коли. Всички ме гледат и се чудят ”в такъв порой ... има чадър ... а се мокри”. Но никой не знае колко ми харесва така!!! Как се наслаждавам!

Щастлива съм ...