Емо стил

Навън е пролет,
А в душата ми е тъжна есен,
От нея боли и капят сълзите ми.
Обичах горещо, чаках дете от теб,

Мечтаех за нощи красиви и нашето неродено дете,
Ти ме обожаваше и искаше да бъдеш с мен,
Всяка нощ и всеки ден...
Но в онази тъжна есен аз изгубих душата си,
Сърцето си, мечтите си и всичко погребах с теб,
С теб и с нашето дете...
Всичко в живота загубих,
Останаха ми само сълзи
И няма път, по който да вървя,
И няма светлина,
Само тъжна есен,
Която душата ми опустоши...
Онази тъжна есен не ще забравя аз,
Онази тъжна есен живота ми разби,
Взе мечтите ми,
Взе ми любовта,
И ме остави да оплаквам смъртта...