Емо размисли: Ти беше прав ...
Прав си ... може би наистина не трябва повече да се виждаме! Но не мога да си представя да живея без теб! Ти си като наркотик ... Опиташ ли веднъж, повече не можеш да се откажеш!
Прав си ... Само се надявам да си по-добре така. Повярвай ми, ще престана да ти пиша и да ти звъня ...
Разбери ме, мили, изморена съм! Изморена както никога досега! Изморих се от това, че не се ценя, т.е. престанах да се ценя! А е толкова унизително!Никога няма да го разбереш! Толкова си далеч от това, или може би си твърде млад ...
Прав си ... Дяволски си прав за това, че не успяхме да се опознаем. Така си и беше! Но, повярвай ми, много се постарах! Дадох всичко от себе си за да те направя щастлив! Правих го чистосърдечно, без да искам нищо в замяна!
Прав си ... Прав си за това, че ще ти е по-добре без мен. Защо ти е такава отговорност? Защо трябва да поемаш такъв ангажимент? Защо? Свикнал си да се забавляваш, да грабиш с пълни шепи от удоволствията, които животът предлага и да получаваш всичко, което поискаш! Ти си егоист по природа!
Прав си ... Най-важното нещо е ти да се чувстваш добре. Защо съм ти аз с моята задушаваща любов, когато можеш да сменят момичетата всеки ден – днес с една, утре с друга.
Прав си ... Обичаше ме! Но не беше готов за сериозна връзка. Може бе след няколко години ще разбереш какво съкровище си изгубил ... Може би ...
Прав си ... Не си достоен за мен! Сам го каза! Сам каза, че не си най-доброто за мен и не можеш да ми дадеш това, което заслужавам!
Беше прав ... Но не си тръгна сам – аз действително много те обичах ...
0 коментара:
Публикуване на коментар