Емо стил

Юли. Лагер. Весела девойка със своята компания, щастлива, от сутринта слуша Аmatory, вечер се забавлява в дискотеката. Тя е пънк, средна на ръст, с черна коса, пробити уши и ярко гримирани очи. В любовта не вярваше.

Веднъж след разходка в лагера, връщайки се към своята стая видя да плаче момче, седнало на земята. Хвана го за ръка и го поведе към стаята си,накара го да седне на леглото и видя че му е разбита устната и веждата, течеше кръв по лицето му и тя го помоли да се успокои. Когато той дойде на себе си и вече не плачеше излезе от стаята й.

На следващият ден валя дъжд. Тя обичаше да се разхожда под дъжда и да слуша музика. Докато си слушаше музиката по лицето й се търкулна сълза, тя се сети да онова момче, което не й каза нито дума, стигна до нейната пейка и седна. След минута към нея се приближи някой.
- Здравей - каза той
- Здравей - отговори тя и бързо изтри сълзите
- Може ли да седна до теб?
- Да, разбира се, какво се е случило?
- Нищо - от устната и веждата отново потече кръв, потече по-силно от предната вечер, на него пак му се доплака, но тя го гледаше и нямаше право да плаче.

Заведе я в стаята си, тя беше в черно и розово. До тогава не разбираше защо го бият, но сега всичко разбра, тя избяга от стаята му и отиде в своята. Беше влюбена...в емо момче. Тя момиче-пънк и .....Но тя го обичаше.

Не си говориха два дена, тя почти не го виждаше.

Септември. Техният роден град. По щастлива случайност те се срещнаха. Сега са заедно, той никъде няма да я пусне и ще бъдат заедно. Целуваха се по цял ден и тогава сърцата им замираха, всичко беше прекрасно, накрая се срещнаха един друг.
Януари. Беше студено, той я чакаше както обикновено на покрива, някой се смееше зад него той се обърна и го удариха по лицето, той падна, последва удар, скоро тя дойде, но беше късно, той говореше, че я обича, но това не беше важно. Тя плачеше, щеше да загуби любовта си, нейното емо момче. Стана, отиде до края на покрива, след минута тялото й се спусна към земята.