Емо стил

За всички този ден беше най-обикновен. Нищо особено – изгрев, будилника звъни ... Родителите й се учудиха, че с събуди толкова рано. Изобщо не знаеше защо живее ... животът беше безсмислен. Както за всички, така и за нея този ден беше съвсем обикновен.

Излезе в обичайното време от дома си и се отправи към автобусната спирка. Не знаеше защо отива на училище. Сложи слушалките на ушите си и усили музиката. Не искаше да ходи на училище ... не искаше нищо ... не искаше дори да живее ... Момичето размисли и вместо към спирката, тръгна към парка, имаше нужда да отдъхне ... Когато стигна в парка, отиде до едно голямо дърво, седна на тревата и заплака. Толкова зле никога не се е чувствала. На сърцето й тежеше огромен камък. Толкова беше самотна ... Животът й беше празен. Всичките й приятели и дори познати я обичат и винаги се радват да я видят. Защо тя чувства толкова зле? С родителите също няма проблеми, можеше да се каже, че живее прекрасно! Но не ... Нещо терзаеше душата й ...

Така седя около шест часа. В това време часовете в училище приключиха. Родителите й ги нямаше, заминаха в командировка. В гората също нямаше никой. Изведнъж се чу телефонен звън, звънеше й най-добрата й приятелка. Извади телефона, но не вдигна, а го остави да звъни до нея. И отново заплака ... Искаше й се просто да изчезне, да отлети на някъде ...

След около час събра смелост и извади бръснарско ножче от чантата си. Знаеше, че ще я боли, знаеше, че трябва да го направи в топла вода, но нямаше сили да стигне до дома ... Допря ножчето до вените и започна да реже ... Някой извика зад нея:
- Не го прави!
Беше най-добрия й приятел ... докато се разхождаше в парка я видя, видя я, че плаче, но не събра смелост да отиде при нея. Обичаше я ... Обичаше я повече от живота ...
Тя бавно се обърна.
- Не е нужно да го правиш! Всичко ще се оправи, повярвай ми!
Гледаше го с празен поглед, тя също го обичаше ... Също толкова силно ...
- Хвърли ножчето, моля те!
- Защо?
- Не осъзнаваш какво правиш в момента! Убиваш не само себе си, но и мен! Обичам те, разбери го! Ти си целия ми живот! Ако умреш, ще направя същото и аз! Обичам те ... повече от живота си ...
Момичето не можа да сдържи сълзите си, разрида се и хвърли ножчето. Той отиде до нея и нежно я прегърна. Най-накрая й каза това, което дълго време не смееше:
- Обичам те ... – още много пъти й го повтори
- И аз ... и аз те обичам! – през сълзи каза тя
Най-накрая чу това, което мечтаеше да чуе от много време ... За двамата животът придоби смисъл. Беше му благодарна, че за малко не извърши голяма глупост. Дълго стояха прегърнати.
- Сигурно си замръзнала? – попита младежът – хайде да вървим към вас, родителите ти сигурно се тревожат ...
И наистина, родителите й бяха звънели, имаше осем пропуснати повиквания – обади им се, че е добре и си е вкъщи вече.

Следващата утрин беше съвсем обикновена – будилника звъни, от улицата се чува рева на колите, съвсем обикновен ден, дори и за нея. Отново се събуди рано, но този път с добро настроение и усмивка. Бързо се приготви и бодри крачки тръгна към парка, там я чакаше той, любимият й. Нежно го целуна, прегърна го и заедно тръгнаха към училище.

Ден след ден - бяха заедно, бяха щастливи. Беше му благодарна за всичко.
Изминаха три години от тази случка, наскоро се ожениха и след няколко месеца очакват дете ...