Емо стил

Често не ценим това, което е до нас докато не го изгубим…
Твърдим, че можем и без него … но не можем да излъжем сърцето.
Често говорим, че знаем всичко за другите, но на практика дори и себе си не познаваме добре.
Където и да идем, обещаваме, че повече няма да се върнем … но можеш ли да си отидеш и да оставиш сърцето си?
Сбогуваме се, но знам, че ще се срещнем отново.

Говорим, каквото мислим.
Въпроси не задаваме, защото знаем отговорите предварително.
Винаги търсим нещо ново, макар да знаем, че без старото не можем да живеем.
Пишем на асфалта нежното „Обичам те”, макар да знаем, че скоро ще завали и ще измие тебешира.
Казваме плахо само „Обичам те”, въпреки че ни се иска да говорим на дълго и нашироко за любовта си.
Смеем се, когато се вълнуваме, когато се страхуваме.
Плачем от щастие.
Очакваме, дори и когато на глас произнасяме „върви си”.
Целуваме, притискаме любимия до себе си … макар до преди пет минути да сме говорили, че ще си идем.
Обичаме …
Дори и такава любов, която е явно противоречие …