Има ли нещо тревожно в емо културата?
От както терминът „тинейджър” е влязъл в обръщение през 40-те години, постоянно се правят опити да му се прехвърли цялата вина за недостатъците на обществото. По-старите поколения са почитали групи, които се свързват с понижаване на стандарта, липса на уважение и общия спад в обществото.
Безгласните млади хора изразяват себе си чрез по-нестандартен избор на дрехи, на прически, чрез филмите, които гледат и музиката, която слушат. Младите хора с подобна нагласа принадлежат към групата и споделят чувството на солидарност с останалите членове. Техният малък свят е недостъпен за възрастните, в резултат на което тези групи не могат правилно да бъдат разбрани.
Емо се явява последната, младежка субкултура. Младежките субкултури не са нищо ново под слънцето. През 50-те години бяха teddy момчетата, през 60-те на мода бяха рокерите, през 70-те пънкарите.
Основно внимание се обръща на това, че доста от привържениците на емо-културата се самоубиват и от там тръгва погрешното мнение, че в главите на тези деца се въртят единствено самоубийствени мисли.
Емо културата сама по себе си не бива да ви безпокои. Тя дава на младите хора свободата да се срещат и да сами да избират приятелите си, такива, с които имат сходни интереси. Това, което е по-тревожно е, че медиите без дори да се опитат да разберат какво стои в основата на тази млада култура, създават погрешна представа сред обществото. Според тях емо културата подтиква младите хора към депресии и самоубийство.
0 коментара:
Публикуване на коментар