Емо стил

Не ви ли омръзнаха черно-розовите бретони на всяка крачка, толкова много сълзи и сополи за нищо? Повече не мога да търпя това извращение над емо културата. Къде останаха децата, които се обличаха в стил хардкор, вярваха в романтиката, но бяха и пънкари по душа, слушаха Rites of spring, Indian summer, Swing kids? След това се появиха Tokio Hotel, заедно с Fallout Boys и The Used.

Искам да се върне истинската емо култура. Всяка субкултура трябва да има своя идея. А къде е идеята на тези позьори? Болно ми е да гледам как малолетни момичета пият бира, пушат и реват: “Искам да умра!”. За какъв тип емоционалност говорим тук, след като на тези деца са им останали само животинските инстинкти. Чрез творчеството си всяка истинска емо група показва емоциите си, защото така чувстват нещата и се бори за идеите и целите, които си е поставила в живота. Но черно-розовите чудаци нямат идеи. Просто съществуват в собствения си малък свят. От това следва, че те са просто егоисти.

Разбира се, че в средите на съвременните емо деца има и такива, които не са лоши, но поради лошата си осведоменост попадат под влиянието на поп индустрията.
В този свят, когато парите и кариерата са над всичко, хората имат потребност да се обърнат към сърцето и душата си. Не трябва да забравяме, че човек е социално същество и зависи не от парите, а от хората и най-вече от самия себе си.
Що се касае до емоциите, които намират израз в сълзи и истерии, това не е нищо повече от елементарна показност.

Човек е длъжен да бъде честен с хората, които обича. Разбира се трябва да е честен винаги и с всички. Но на практика се получава така, че често лъже дори себе си. Но светът винаги се е стремял да се промени към по-добро. За да се построи дом е нужна първо основата. Така че ако всеки започне със себе си, ще привлече към промяната и хората, с които общува. И така на принципа “предай на приятел” светът и хората в него могат да станат по-добри.