Емо стил

След много време, няколко месеца или може би години, може случайно да се срещнем – ти ще си с друго момче, или пък аз ще имам нова приятелка. Тогава сдържано ще те попитам: “Как си?”
- Добре съм – ще кажеш и ще извърнеш поглед
- Да, виждам – ще отговоря
- А ти как си?

Ще направя пауза, тъй като по този въпрос мога много да говоря, имам много да разказвам, но не е необходимо; тя вече има нов живот, защо да я занимавам с излишни проблеми.
Все пак ще й отговоря: “Като цяло не съм зле, имам всичко, което искам, правя каквото искам, мечтая, само че … само че не съм с човека, който искам. Иска ми се всичкото това време да можех да го посветя на теб …
- Не продължавай, знам, че постъпих глупаво, нахлух в живота ти, когато не бях готова за това. Благодарение на теб се научих да виждам, да мисля, да разбирам … Сега не бих постъпила толкова безцеремонно. Постоянно мисля за това …
- Аз също мисля за това, че в живота на всеки един от нас се появиха други хора, които не можем да обидим и да им причиним болка като ги изоставим … Всяка вечер аз съм с друг човек, но мисля за теб и си представям теб на нейното място. Отговори ми какво беше важно тогава за теб?
- И аз самата не разбирам какво се случи и защо си тръгнах. Ние не сме врагове, но не сме и приятели. За мен също е болезнено …