Емо стил

Тя беше вечният оптимист. Когато някой от приятелите й беше в лошо настроение, успяваше да му влезе под кожата и да му повдигне духа, да го развесели. Всички я обичаха заради заради нестихващия й оптимизъм. Никой никога не е виждал сълзи в очите й и всички си мислеха, че няма проблеми, че като пеперуда лети и се радва на живота.
Събуди се. Птичките пееха, слънцето галеше с лъчите си. ВАКАНЦИЯ! – любимата дума на всички. Облече се набързо и хукна към Лена /най-добрата й приятелка/. Забеляза, че едно много красиво момче седи на пейката. Веднага реши, че трябва да се запознае с него.
- Привет!
- Здравей!
- Аз съм Катя. А ти как се казваш?
- Аз нямам име.
- Как така?
- Наричай ме просто – “изгубения” …
- Защо “изгубения”?
- Така ми харесва …
- Да се поразходим?
- Да вървим …
Разхождаха се до полунощ, никой от двамата не забелязваше как лети времето. Катя се влюби от пръв поглед. Ако не бяха постоянните обаждания на майка й, изобщо нямаше и да се прибере. Можеше цяла нощ да остане с него. Накрая той каза:
- Трябва да вървя …
- Ще те изпратя
- Щом искаш …
Показа й пътя към гробищата. Видя й се странно, но не обърна внимание. Толкова беше щастлива с него. Когато стигнаха до гробището той се спря.
- Какво??? Пристигнахме ли?
- Да, 13-ти ред, 3-ти гроб … Това е моят дом …
Катя се разпищя, а момчето просто изчезна … Побегна към дома си и повече от месец не излезе от тях. Беше в шок. Когато се почувства по-добре реши да отиде до гробището. И наистина … 13-ти ред, 3-ти гроб … име – изгубено момче … Строполи се на гроба и почина ... сърцето й не издържа …