Емо стил

Появи се в живота ми. Дълго време чаках, дълго време се надявах, а сега? Сега изгря в небето на моя живот, а аз дори не мога да те видя. Животът ослепи очите ми, отне сърцето ми. Усещам те върху себе си. Топлите ти лъчи галят изгорената ми кожа. Тръпки минават по тялото ми, но стигат до дупката в гърдите ми. Там вече няма нищо, с което да мога да те почувствам. От очите ми се спускат сълзи. Само те ми останаха да показват, че някога съм имала чувства, че съм различавала доброто от злото и радостта от болката. Сега всичко, което ме прави човек, е далеч от мен - мечтите, идеите, стремежите. Всичко е там - при очите и сърцето в земята, от която нищо не се завръща. И сега, останала без душа и без сърце, бродя по земята и чакам сетния си час, когато мъката ще спре. Никой вече няма силата да ми помогне, да ми върне изгубеното. Затъвам все повече в дълбините на скръбта и умира единственото, което все още ме свързва с живота - духа ми.

Разбрах едно - нищо в живота не е вечно - нищо, освен болката. Тя се прокрадва в човешкото сърце и го изгаря бавно миг по миг. Но пепелта е по-велика от пръстта, защото е горяла. А дали това величие си заслужава? Дали си струва всичкото нещастие за един миг на признание. Искам да те усетя до себе си - да те прегърна и да ти кажа "Обичам те" и най-вече да го почувствам. За да направя това, бих дала всичко, което имам - за едно ново сърце, с което за последно да усетя какво е да си щастлив - без мъка, без печал.

Хората оценяват нещата едва когато ги загубят, но всеки заслужава своя втори шанс... Почакай малко - аз ще успея да го получа и макар и за миг тогава ние ще сме най-щастливите на тази земя, а след това ,преживяла това щастие, със сетни сили ще заспя завинаги, за да остана със спомена за любовта ни - изстрадана и невъзможна, но красива и изпепеляваща.