Емо стил

Седя и мисля. Нима това наистина беше любов? Нима това, което изпитах с теб и към теб е чувството, което поетите възпяват, и за което всички хора мечтаят?

Откакто се появи живея в кошмар. Ти си всичко, което някога съм мразила, от което съм се бояла и което съм презирала. Всяка твоя дума изразяваше омраза, ненавист, а всяко действие – безнадеждност. Появи се от мрака, само за да ме обсебиш и да ме вземеш със себе си обратно там. Що за парадокс - нима може дяволът да ме научи да обичам така искрено и истински? През цялото време бягах от теб като от огън. Бягах, докато не разбрах, че макар да изгаря, огънят също се страхува. Може би нямаше да е толкова трудно, ако не виждах, че си слаб, че имаш нужда от нежност. Аз се превърнах в твоето сърце, а ти беше моята омраза, защото единственото, което аз можех да правя, е да обичам, а на теб не ти беше останало друго освен да мразиш. Ти ме накара да се изправя срещу това, от което бягах - гнева, болката и нещастието. Ти беше олицетворение на всичко това.

Опитвайки да се боря, изгубих себе си някъде по пътя, но стигнах до сърцето ти. След всичко преживяно сякаш изпихме силите си и се отдалечихме. Съдбата ни раздели. Ти си там, аз съм тук - толкова сме далеко, че сякаш всичко наистина е било само един кошмар, от който сме се събудили. Сърцето ми все още кърви за теб. Влязох с теб в мрака и оставих част от себе си там, при теб, за да не се чувстваш самотен, когато ме няма. Как искам да изкрещя: "Обичам те!", но ти няма да ме чуеш, няма да повярваш. Що за любов е това? Мразя всичко в теб и въпреки това ти си единствения, пред когото падам на колене, заради когото бих дала всичко. Любовта се корени в страданието - колко ли много се обичаме, за да си причиняваме толкова страдание.

Дали съдбата ще ни срещне отново? Имаме цял живот пред себе си, толкова неща ни предстоят. Може би ще се срещнем пак - някога, някъде. Не е важно кога и къде, важното е, че този път няма да те пусна да си отидеш. А през това време ще дишам за теб, ще живея за теб и ще мисля за теб, и за деня, когато ще застанеш пак пред мен, ще отнемеш омразата, която взех от теб и ще ме оставиш да те обичам до края на света.