Емо стил

Думата "емо" много често е класифицирана като самоубиец. И с право, но защо трябва по този начин да се слагат под един и същи знаменател всичките онези тинейджъри обличащи се по странен начин, носещи шантави аксесоари и със странни прически. Може би всичко това е правилно, но не трябва ли първо опознаеш човека отсреща преди да го съдиш, че е някой друг?

Емо културата притежава много поддръжници по простата причина е, че тя е различна, уникална, която дава обяснение за всичките онези глупости, които вършим.

Щом се обличаш странно и си по-емоционален от другите те определят като "емо" и защо? Воденето на изводи за определени хора без доказателство, водени само по това, което виждаме, ние грешим като определяме тези хора за такива каквито не са.
Като такива тези емо-та се асоциират със самоубийство и болка. Съществуват и друг вид така наречени емо-та, които са далеч от нашата представа за "емоционално малтретиран олигофрен". Те са емоционални, общителни и добри към останалите, обградени с приятели и уникални, но не е ли това към което се стремим в този живот, да сме уникални и различни от останалите и от сивото ежедневие, което ни заобикаля?