Това, което остава невидимо за околните
Ние обичаме самотата, единственият ни приятел е дневника.
Считаме, че нашият дом е нашата крепост, и нощем се страхуваме да не го взривят заедно с нас.
Надсмиваме се над смъртта и купуваме килограми хапчета от аптеките.
Говорим, че животът е прекрасен и отиваме в магазина за още една бутилка водка.
Шокираме хората и се страхуваме да произнесем думата “Обичам”.
Не се доверяваме на никой и минимум един път в седмицата плачем.
Не вярваме в любовта и нощем плачем с глава, зарита във възглавницата.
Живеем в днешния ден и правим планове за утрешния.
Не гледаме новините по телевизията, а ги четем в Интернет.
Много сме самокритични и обичаме само себе си.
Ненавиждаме правителството и с удоволствие отбелязваме Денят на независимостта.
Прощаваме си всички грешки и внимателно следим другите, които допускат същите грешки.
Не вярваме, че съществуват идеални хора и всеки ден сред тълпата търсим своя идеал.
Винаги говорим това, което мислим и почти се научихме да се усмихваме искрено.
Искаме хората да ни приемат такива, каквито сме и с часове стоим пред огледалото.
Обичаме умните фрази и сами не се разбираме.
Имаме скрити заложби и не правим нищо за да ги развиваме.
Ненавиждаме рождените си дни и винаги ги отбелязваме.
Обожаваме да спим до обед и си навиваме часовника за 6 сутринта.
Винаги се борим за това, което искаме и се страхуваме да бъдем никому ненужни.
Пишем в дневниците си и искаме някой да ги прочете.
Можем да летим срещу вятър, но нямаме крила, защото не ги заслужаваме.
silno sum vpe4atlena i molq ako e pisano ot teb a ne prosto ti da si go poblikuval pi6i na kurtizankata@abv.bg
ako ti si go pisal/a , a ne prosto ti si go poblikuval/a molq pi6i mi na kurtizankata@abv.bg