Емо стил

Тя беше щастливо момиче. Имаше любознателни тъмно кафяви очи и ослепителна усмивка. Имаше огромно сърце.
Тя имаше и любим човек. Не я вълнуваше, че той беше много по-голям от нея, защото той имаше много интереси и не гледаше на живота през розови очила, както нея. Анжела беше щастливо момиче. Заради него заряза училището, приятелите и родителите си. Забрави за себе си.

Дълго можеше да стои в училищния коридор и да го гледа през прозореца как играе футбол с приятели. В такива моменти тя се разтапяше, просто преставаше да съществува като Анжела. Превръщаше се в топъл южен вятър, който си играе с косите му. Приятелите й бяха много учудени, че тя действително го смята за Бог. Имаше хладен поглед и гореща усмивка. Радваше се на неговите успехи и си блъскаше главата с неговите проблеми, даже повече от колкото той.
Анжела се гордееше с него дори затова, че военната униформа му отиваше.
В един момент просто й омръзна да чака той да падне пред нея на колене и да й признае чувствата си. Не искаше повече да мечтае. Но знаеше, че нищо няма да се получи. Анжела беше още дете, а той голям. Но да мълчи повече не беше по силите й. Не искаше да крие любовта си.
Сутринта просто го попита: „Какво искаш да направя за теб?”, а той й отговори „Напиши с кръвта си, че ме обичаш, това ще бъде потвърждение”. Беше сигурен, че ще разбере намека. Ще разбере, че повече не иска да я вижда никога. Беше му противна нейната любов, както нещо непристойно, което ще навреди на идеалната репутация.

Приближаващата зима напомняше за себе си. Брулеше леден вятър. Но Анжела не усещаше студ, беше й топло. Топло от надежда. Вървеше по тъмните улици и се усмихваше.

Той се събуди от настойчивото звънене. Родителите му ги нямаше от една седмица и щяха да се върнат след около 4-5 дена. Наметна халата си и отиде да отвори. На прага имаше букет от бели рози в малка вазичка. На всяка от тях имаше по капка алена кръв. Той се смрази, зави му се свят, втурна се към терасата за да си поеме въздух.

ОБИЧАМ ТЕ! На бетонните плочи пред дома му грееше огромен надпис. За момент пребледня. Успокои се, че това е глупава шегичка влюбеното момиче.

Анжела умря. Умря не защото много замръзна предната вечер. Умря защото загуби много кръв от раната на ръката й. Кръвта й беше необходима за да му напише двете най-важни думи в живота си. Умря с неговото име на уста, произнасяйки го с благоговение и нежност ... Тя беше щастлива в този момент ...