Емо стил

Какво ще направите когато по-голямата ви дъщеря /която е на 15 години/ дойде и ви каже, че тя е “емо”?
Но тя не дойде просто така да го каже, а защото беше разкрита от сестра си. Тя имаше изключително деликатната задача да проникне в нейния таен свят. Имаше безброй въпроси: Какво значение има какво прави? Защо искаш да знаеш? И така нататък.



Защо наистина има значение? Всеки родител, който поне от време на време следи това, което дават по медиите през последните няколко месеца, знае за трагичното самоубийство на двете тинейджърки от Мелбърн Jodie Gater и Stephanie Gestier. Те се идентифицираха като Емо. Дълго се лутали из депресивните мисли, от които били завладяни. Техният свят рухнал когато групата близки приятели, които се събирали се разпаднала. Те дори пуснаха публикация в сайта MySpace за да разкажат на всички как се чувстват. А когато споменаха за самоубийство всички си помислиха, че просто си говорят.

Така че не беше изненадващо, че първата ми реакция когато разбрах, че дъщеря ми е Емо, беше невероятен шок. Изпитах ужас. Направих това, което всеки родител би направил, а именно да поговоря с дъщеря си, вместо да й позволя да се затвори в стаята си.

Разрових се в Интернет. Тинейджърът е бълбукаща маса от подтиснати чувства и хормони. Научава за по-големите понятия в живота: любов, секс, смърт, политика, работа. Медиите бълват послания за омраза и отчаяние. Нормално е да иска да знае повече за тези неща и проблемът възниква когато потърси отговорите сред своите връстници.

И така, какво е Емо? Няма да навлизам в подробности, може да използвате Уикипедия за тази цел. Всъщност е музикален жанр в американския хардкор пънк и има свои собствени идеи, стил и маниери. В действителност не се различава кой знае колко от скинхедс и хипитата от 60-те години; от пънка и диското на 70-те; романтиците, хардкор и готите на 80-те години и т.н. Това е просто фаза, през който тинейджърите минават.
Емо се характеризира от някаква ужасна подтискаща музика. Green Day, Evanescence и много други групи, за които дори не съм чувал.

Предполагам най-важното нещо е да говорим с децата си. Да говорим с тях за важните неща от живота и да ги научим да се смеят. Да се научим да ги изслушваме. Трябва да станем част от техния живот. Можем да направим това без да нарушаваме твърде много личното им пространство. Те трябва да знаят колко много ги обичаме и държим на тях. Трябва да ги третираме като възрастни.