Емо стил

Получих това съобщение от “Lou Gong Zai Zin” по-рано тази вечер докато лежах в леглото и се опитвах да заспя. Студена вълна от емоции пропълзя зад мен, обхвана цялото ми тяло и ме накара да се чувствам толкова зле.

Не е лоша тъга или огромно страдание – просто … тъга. Чиста и нормална тъга и депресия. Вече е 2.20 сутринта, а не мога да заспя, не мога да сънувам кексчета и сладолед, както преди. Копнея да се сънувам в едно безкрайно поле от щастие, поле, осеяно с цветя и пеперуди и всички онези неща, които реалността отказва да ми даде.

Но тази нощ не е от тези, в които успявам да постигна всичко, към което се стремя.
Ето ме тук, пиша в блога за моята тъга. Аз не винаги съм слабия “Емо”. Това анонимно чувство идва изведнъж когато просто се чувствам … сам. Подтикнат от тези подтискащи чувства, натъпках плейъра си с тъжни песни, усилих музиката достатъчно за да събудя всичките си спящи съседи.

Седя притихнал и се наслаждавам на албума. Току що смъкнах албума от eMule, трябвало е да го направя по-рано. Песните са толкова … в стил Michelle Branch. Господи, колко ми липсват песните й ….