Емо стил

Стилът ни прави уникални. Външният вид не винаги показва какъв си в действителност, може да искаш да си незабележим/а или да се открояваш с вкус. Понякога настроението влияе на начина на обличане, музиката която слушаме или компанията в която сме. Цветовете които носим, показват как се чувстваме. Черното се ползва като невидимо наметало, цветните дрехи крещят "Виж ме!".

Самотата = Депресия

Винаги съм се чудила какво ни кара да се чувстваме самотни? Липсата на някой до нас? Дори и да има някой, не помага да се почувстваме по-добре? Живота? Нещата от живота? "На мен всичко ми е наред. Аз имам дом, имам дрехи, обувки, добри приятели, но пак нещо не е наред. Нещо ми липсва." Липсва ни усамотение, или то е вповече и ни разрешава да мислим за самотата. Дали държавата е виновна? Ами защо не? Позволява ни да си купуваме наркотици, които ни оправят настроението. Или просто ни залъгват докато трае действието, че всичко е наред? Алкохол? От него пък боли глава, по-добре да дръпнем една линия и ще ни оправи живота. И то само заради една самота. Защото сме се вглъбили в себе си и мислим само за отрицателни неща, за стари приятели които не са между нас, за разбитото семейство, но в крайна сметка всичко е наред. Живота продължава. Защо заради една самота да погубвам единственото което е мое.

Тогава ставам, обличам черните дрехи и се разхождам сама по дъжда, слушам музика която ме кара да вдигна глава и да си кажа " Аз съм щастлива, защото имам всичко, животът е пред мен!"

Щастието

Един слънчев ден и ето ме с усмивка тип "24 карата". Излизам, обличам пролетта по себе си и се виждам с приятели. Когато съм щастлива съм забелязвана, контактувам, запознавам се с нови, интересни хора. Готино ми е. Защо да се замислям за самотата си, като не съм вече самотна, никога не съм била самотна. Просто умът ми е бил пълен с отрицателни мисли. Сега всичко е хубаво. Обичам, обичана съм , обръщат ми внимание. Слушам хубава музика. И всичко е така красиво, цветно.