Yellowcard - Dear Bobbie
Скъпа Боби, помниш ли,
когато беше млада и ужасно красива?!
Аз помня!
Помня полата и черно-белите обувки.
Помниш ли, че танцувахме онази нощ?
Аз помня и още мисля за теб, когато танцуваме.
Въпреки, че не може да бъде, както тогава.
Помниш ли, когато...
Колко отдавна беше?
През 1945 отвори очите ми,
за да видя един нов живот.
Помниш ли, когато ти казах,
че ако си до мен, когато започва денят,
отново ще се влюбя в теб.
Обещах ти, когато казах това в онази нощ.
Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Помниш ли когато
щяхме един на друг да се предадем
и да се върнем заедно?!
Оженихме през 1949
и карахме жълтия кабриолет цяла нощ.
Помниш ли? Защото аз помня.
Животът ни доведе дотук.
Бяхме заедно през всичките тези години.
Къщата, която построихме
издържа двадесет хиляди дни.
И спомените, които запазихме,
откакто животът ни доведе тук...
Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Прибирам се вкъщи при теб.
Събувам се и
си почивам в любимия стол.
Когато затворя очи
и заспя тази вечер,
Знам, че слънцето отново ще изгрее,
тук или в следващия живот.
Докато си с мен ще съм добре.
Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Косите ти са посивели,
но си една красива жена.
Годините бяха добри към нас.
Сега вървим бавно,
но все още заедно.
Любовта все още ни държи заедно.
Спомням си любовта...
А ти помниш ли?
0 коментара:
Публикуване на коментар