Cradle Of Filth - Suicide And Other Comforts
Обзет от необятна тъга, бродя бавно в самота
по местата, където царица е смъртта.
Запленен от злото, мога да се закълна
че тук е раят на земята.
О, сладка моя, цялата в печал обвита,
избутай камъка!
След думите, надраскани от безмилостна ръка,
сълзите потекоха като река от разбити стъкла.
Тя ме понесе заедно с другите, познали греха.
за да се влеем в потока на прокълнатите.
В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.
Сбогувам се с бурята в далечината,
със звезди, под които почитах бащата на греха,
който ме чака в огъня на ада.
А тук зове ме моята любов,
от гроба си, обрасъл с цветя
а аз крещя: „Спасете ме от ада, в който съм сега!”
В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.
Опитвах се да погреба спомена,
но заровете на съдбата
бяха хвърлени в деня,
когато тя умря!
Все още чувствам я в нощта,
прегърнала ме нежно с ангелските си крила.
Все още чувам стъпките й в нощта!
Все така божествена за мен е тя!
Единствено в самоубийството е сигурен покоя!
Нищо не опази чувствата ми.
Сега се давя и зловещите камбани,
предричащи смърт отекват в главата ми.
Невъзможно е да се измъкна!
В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.
0 коментара:
Публикуване на коментар