Емо стил

Елате измъчени творци!
Дори и да е лудост да видиш
някога в кръгозора на предците ни,
където мъртвите останаха спящи,
сега кошмарите будят душите,
които се страхуват от погребалния звън на живите.

Гова, Бош и Брьогел,
мъдрата луна изцапа гробовете ви,
защото думите не могат да опишат
лицето на нечовешкото привидение.

Едната половина се носи без посока
в обширната бездна от отчаяние и нещастие
Другата - маска от плътни червени устни,
възбудени от вярата и алчността.

Всички прокълнати в този ад,
където дори Вергилий извърта очите си
от черната меса
на взаимно групово изнасилване.

Наруши границите на седемте порти
към свят, потънал в кървави сенки,
където серафими плачат
заради идването на Висшата раса
по каналите на Вавилон.

Да започнат масовите убийства!
Измина цяла вечност и все още човекът се хваща
за последната сламка, за да спаси вида си.

Господарят му е прокажен и ние не ще го приемем.
Той ни предаде с благородните си лъжи.
Изкормени като рая на глупаците,
наситили жестокия си апетит...

Хаосът се възцарява
и природата вие от болка
под извитите, разядени криле гори голата земя
както дрехите, които разкъсахме от нея.

Тя ни моли да спрем болката й
за да не останем без нищо друго,
освен голата й изнасилена плът.

И ако нейната участ не е предвестник на Апокалипсиса,
тогава кометите, драскащи небето,
със сигурност ще пречистят от грешки
когато ти и аз, и всичко останало умре….