+44 - No, It Isn't
Трябва да разбереш,
че това не е просто сбогуване.
Това означава, че не мога да те понасям.
Тук, където пътят се среща с океана
всичко около мен се надига и едва дишам.
Ще пренебрегна хилядите лица около мен.
Прокълни враговете ми завинаги!
Да прережем вените си
и изгорим нещо красиво.
Отчаянието ме кара да се радвам...
с изчезващите светлини,
които ме водят към миналия живот,
който унищожих.
Чувам те как плачеш,
а аз плача за по-малко внимание.
Но ръцете ми са вързани
и съм избутан до самия край.
Слушам те как говориш,
но разговорът е безсмислен.
Устата ми е пълна с кръв,
защото се опитвам да не говоря.
Намери си извинение
и някой, който да повярва
на чуждите гримьори.
Вече нямам нужда от това.
Прокълни враговете ми завинаги!
Да прережем вените си
и изгорим нещо красиво.
Отчаянието ме кара да се радвам...
с изчезващите светлини,
които ме водят към миналия живот,
който унищожих. /2
0 коментара:
Публикуване на коментар