Емо изповед: Все още ми е рано да си слагам край на живота
Емо съм от няколко години и се чувствам страхотно, но все повече започва да ме притеснява мнението на хората около мен, по-скоро подигравателните им погледи, непрекъснатите обиди и нападки.
Преди две седмици се случи нещо, което разтърси душата ми и ме промени из основи. Биха ме няколко мои връстници, много е биха... защото съм емо. Най-лошото бе, че толкова хора станаха свидетели на посегателството над мен, но никой не ми помогна. От тогава намразих хората, не искам да излизам никъде, плача непрекъснато и се страхувам от всичко и всички, а из главата ми непрекъснато се въртят едни мисли...
Принципно не се страхувам от смъртта, но все си мисля, че ми е още рано да слагам край на живота си. Животът понякога е толкова несправедлив към различните... Имам чувството, че за нас няма място в този свят, въпрос на време е всеки да реши кога да отиде в по-добрия свят – там където няма жестокост и насилие...
Не се предавай.Така и трябва.Тези,които са те били с какво те превузхождат..с нищо те са просто нищожества...Не им доставяй удоволствие като се тормозиш