Емо стил

Изморих се да стоя тук,
потискана от детските си страхове
и щом е необходимо да си тръгнеш,
бих искала просто да си отидеш,
защото още чувствам присъствието ти,
а това не ми дава мира.

Раните ми няма да заздравеят,
болката е твърде голяма,
има твърде много,
което времето няма да успее да излекува.

Когато плачеше, бършех сълзите ти,
когато крещеше, пропъждах страховете ти,
държах ръката ти през всички тези години
и все още ме имаш цялата.

Пленяваше ме чрез светлината си,
но сега съм затворена в живота, който ми остави.
Често образът ти се явява в сънищата ми,
а гласът ти прогонва здравия ми разум.

Раните ми няма да заздравеят,
болката е твърде голяма,
има твърде много,
което времето няма да успее да излекува.

Когато плачеше, бършех сълзите ти,
когато крещеше, пропъждах страховете ти,
държах ръката ти през всички тези години
и все още ме имаш цялата.

Дадох всичко от себе си,
за да си внушя, че те няма
и въпреки че си с мен,
винаги съм била сама.