Емо размисли за Живота и Смъртта
Колкото повече се замислям над смисъла на живота, толкова повече, че убеждавам, че такъв няма. Градиш приятелства, влагаш чувства в любови, имаш някакви неща, които обичаш, на които държиш, но в един момент идва смъртта и ти отнема всичко, което с толкова усърдие, компромиси и постоянство си градил.
И се питаш кому е нужно всичко това, за какво да влагаш чувства, защо да полагаш усилия, като така или иначе Смъртта ще ти вземе всичко. И защо е необходимо да удължаваме тази агония? Не е ли по-добре, когато стигнеш до тези прозрения просто да сам да сложиш края, вместо да се раздаваш, доказваш и да причиняваш на близките си това.
Откакто започнаха да ме вълнуват тези мисли започнах да си водя дневник. Наскоро го прочетох от начало до край. Установих, че ежедневно полагам толкова много усилия, а всъщност е напълно безсмислено – мога още утре да умра и тогава?! Излиза, че всичко е било напразно!
Vinagi ima za kakvo da se jivee.vqrno e che ejednevno se sluchvat nqkakvi gadni neshta,no trqbva li da se predavame.Vseki i po vsqko vreme moje da nameri za kakvo da jivee,stiga da ima smelost da se bori za da go postigne,samo che e mn po lesno da se predadesh,nali.............
Ako semeistvoto i priqteli te ne sa dostatachna prichina ,to togava jivee zaradi samiq sebe si!