Емо размисли за Смъртта
Често си мисля за Смъртта. Толкова я искам, а в същото време ме плаши. Страхувам се от неизвестното. Животът ми е скапан и по принцип не си струва да го живея, но когато посегна да си го отнема, ме обзема страх и си казвам: „Ще си дам още един шанс”. И така вече повече от половина година. Не смея да споделя тези свои мисли с никой, защото едва ли някой ще ме разбере, пък и може да ми попречи.
Когато чуя, че някое емо момиче се е самоубило, се възхищавам на смелостта му. Аз я нямам или поне не в достатъчно количество! Като се замисля затова и ми става още по-тъжно. Нямам смелост дори да сложа край на безсмисления си живот.
i az dnes bqh taka iskah da se samoybiq no nqmah smelost vzeh noshcheto no do tam beshe ne mojeh iskah no ne mojehh i mi beshe syper gadno dokato ne izleznah v1nka na ylicata i decata zapochnaha da me gyshat zashtoto nese bqhme vijdali otodava i togava mi stana mnogo priqtno che imam priqteli s koito moga da spodelq tova koeto mislq i chyvstvam...