Емо стил

Наистина се опитвам, но не мога да ги разбера тия Емота. Непрекъснато хленчат за нещо – този не ги обичал, другият не ги разбирал и така винаги си намират поводи да сълзи и сополи. А какво всъщност имаме? С какво те са по-различни от нас? Приличат на призраци с восъчните си лица, целите облечени в черно, все едно са в траур, неспособни са да се радват на малките неща, не могат да проведат един свестен разговор, без да вметнат колко зле се чувстват и т.н. Да, странни и различни са от останалите, при това съвсем преднамерено.

Не мога да разбера как у един млад човек могат да се поберат толкова негативизъм и мрачни чувства. Как може да бъдат толкова песимистично настроени и защо винаги гледат от кофти страната на нещата. Та животът е прекрасен, млади са и животът е пред тях. Не ги разбирам, наистина ...