Емо стил

Ужасно слаба и сама се чувствам. А как копнея да имам приятели, да мога да се смея, да се радвам, да обичам ... Защо животът е толкова несправедлив с мен?! Наказа ме да съм различна, а това ме обрича на самота. Дълбока, болезнена и разкъсваща самота.

Дори когато се опитам да споделя, срещам неразбиране и насмешка. Всички си мислят, че нещо ми има, че нещо в мен не е наред. А всъщност аз съм си добре, просто съм различна. А грешката е във всички онези, които не приемат инакомислещите, хората, които свободно и открито изразяват себе и това, което чувстват. Аз съм такава, различна, аз съм Емо. И не, не ме е срам от това, просто не искам повече да съм сама.