Емо изповед: Душата ми страда!
Душата ми страда и плаче, но никой не иска да ме разбере. Чувствам се толкова самотна, въпреки че съм заобиколена от толкова много хора. Иска ми се да се скрия, да изчезна някъде съвсем сама; някъде, където няма болка и тъга; някъде, където ще срещна сродна душа.
Омръзна ми от съвети и приятелски подмятания, че съм била странна, че музиката, която харесвам е кофти, че черният цвят е потискащ и т.н. Омръзна ми! Толкова ли е трудно да ме приемат такава, каквато съм. Душата ми страда непрекъснато от пренебрежението и неразбирането, което срещам всеки ден. Черният цвят показва действителното състояние на душата ми. Едно нещо обаче знам със сигурност – аз съм такава и няма да се променя, независимо дали това ще се хареса на останалите или не.
0 коментара:
Публикуване на коментар