Първата ми среща с емо стила
В последните години нашумя Емо стилът така, сякаш е нов, а всъщност той е много стар. На практика днешните емо деца са по-нова версия на пънкарите от 70-те години на миналия век.
Спомням си преди десетина години бяхме на почивка с нашите в Щатите. Тогава си купих една картичка, която се пазя и до днес. На нея имаше едно момче около 15-16-годишно с черна коса, дълъг бретон, който закриваше едното му око и перфектен грим. Ризата му беше разкопчана, а на гърдите му беше издраскано с бръснарско ножче PURE. Тази картичка много ме впечатли и затова си я купих. Тогава си нямах никаква представа, че именно това е емо, по-скоро си мислех, че това е някакъв пост-фънк.
Няколко години по-късно емото доби широка популярност и в Русия. Само руските емо деца не акцентират толкова на самата музика, както би трябвало, а по-скоро на облеклото и грима, което донякъде изкривява цялостната концепция на стила.
0 коментара:
Публикуване на коментар