Емо стил

Когато бях малко момче,
баща ми ме заведе в града,
да видя маршируващата група.
Той ми каза: „Сине, като пораснеш,
ще бъдеш ли спасителя на покрусените,
наранените и прокълнатите?"
Той ме попита:
„Ще победиш ли своите демони,
всички неверници,
и плановете, които са си правили?
Защото един ден ще те напусна,
Фантом, да те поведа към лятото,
да се присъединя към Черния парад"

Когато бях малко момче,
баща ми ме заведе в града,
да видя маршируващата група.
Той ми каза: „Сине, като пораснеш,
ще бъдеш ли спасителя на покрусените,
наранените и прокълнатите?"

Понякога чувствам, че той ме гледа.
А друг път чувствам,
че трябва да мина през всичко това,
възхода и падението, телата по улиците.

Когато си отидете, искаме всички да знаете,
ние ще продължим, ще продължим.
Когато сте мъртви и си отидете, повярвайте ми,
паметта ви ще продължи да живее.
Ще продължи.
Да, ние ще продължим.
И не мога да го събера в сърцето си,
и химнът няма да го обясни.

Ще ви смаем с погубени мечти.
Мъката и омразата ви ще ни избият до един.
Боядисайте всичко в черно.
Нека да го изкрещим силно и ясно.
Ще се бием ли до края, когато чуем призива.

Когато сте мъртви и си отидете, повярвайте ми,
паметта ви ще продължи да живее.
Когато сте покрусени и победени,
уморените ви вдовици ще маршируват.

И ние ще продължим през страховете,
разочарованите лица на равните ви.
Погледнете ме, защото не може изобщо да ми пука.
Направи го или умри.
Ти никога няма да ме накараш.
Защото светът никога няма да отнеме сърцето ми.
Може да опиташ, но никога няма да ме пречупиш.
Няма да обяснявам, или да кажа, че съжалявам.
Не се срамувам, ще покажа белезите си.
Ти ръководиш всички покрусени.

Аз съм просто човек, не съм герой.
Аз съм момче, което искаше да изпее тази песен.
Аз съм просто мъж, не съм герой.

Ще продължим.
Когато сте мъртви и си отидете, повярвайте ми,
паметта ви ще продължи.
Когато сте покрусени и победени,
уморените ви вдовици ще маршируват.