Емо стил

Нужно ли е да си различен? А какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща?

Мисля, че различните хора са тези , които движат голямата машина, наречена живот. Останалите - това са тълпите, масите народ, които поотделно, не са нищо важно –има ги, само защото ги има и останалите.

Такива хора си намират идоли - някой на който да приличат, да подражават, независимо дали това ще е някой актьор, певец, политик. Те не могат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат. Но има ли смисъл в това, да се опитваш да приличаш на друг, когато сам не можеш да откриеш своята същност и призвание? Нима тогава не се обезсмисля цялото ти съществуване? Нима тогава ще можеш да докажеш себе си, когато ти всъщност вече съществуваш?

Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул - амбицията умира. Човек расте, стремейки се към недостъпното.