Емо стил

Тъне слънцето в забрава
И няма светъл лъч в нощта.
Само твоята усмивка
Ще сгрее тъжната ми душа.
От мъка аз по тебе чезна,
Като свещ догаря моето сърце,
И душата ми е бездна,
В която жадно търся те с ръце.
По устните ми ще познаеш,
Че викам те "Ела...".
В мислите си ще знаеш,
Че тъжна съм без теб сега.
Очите ти така студени
Издават моята вина.
Защо си тръгна така внезапно
И отне ми любовта?!
Питам се и сама не зная...
Защо ли да не сложа края...?
Сълзите ми се стичат
Събирам ги във шепи
И омесвам ги с кръвта…
Със самотен шепот
И капчица надежда
Посреща ме зората на деня.
Не ме търси...
Ти не си виновен.
Аз сама избрах смъртта...